Особено мнение на съдиите
Милчо Костов, Станислав Димитров,
Николай Павлов, Димитър Гочев и Иван Григоров
Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на параграф 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИДЗМДТ). Решението в тази част подписахме с особено мнение поради следните съображения.
Законът е приет от Народното събрание на 4 април 1996 г., приет повторно на 25 април с.г. на основание чл.101, ал.2 от Конституцията, обнародван в ДВ, бр.37 от 30 април 1996 г. и влязъл в сила на 4 май 1996 г. Параграф 14 от същия закон разпорежда, че нормите по Приложение № 1 влизат в сила от 1 януари 1996 г. Това приложение се отнася до данъчната оценка на сградите, дворните места и парцелите или на части от тях на гражданите съгласно създадения с параграф 4 ЗИДЗМДТ нов член 12а. Оценката е увеличена значително, поради което в съответна степен са увеличени размерите на данъка върху сградите и на таксата за изхвърляне на смет.
С разпоредбата на параграф 14 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗМДТ гражданите се задължават да заплащат данъци и такси в по-висок размер за време преди влизане в сила на закона. Нормата е противоконституционна. В това отношение споделяме становището, изразено в мотивите на решението, че израз на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Не можем обаче да се съгласим с извода, че този параграф има своето оправдание поради това, че конкретният случай разкривал особености, които му придавали изключителност, и оттам с извода, че не противоречи на Конституцията. Подобни съображения не могат да се взимат предвид при преценката за конституционосъобразност.
Упражняваният от Конституционния съд контрол по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията върху актовете на Народното събрание и президента е контрол за конституционност. Преценяваната конкретна законова норма или е съобразена с Конституцията или е в противоречие с нея. Не е възможно тя по принцип да е противоконституционна (както възприема съдът) и въпреки това поради някакви "особености" или "изключителност на случая" да не бъде обявена противоконституционността й. Тази преценка е свързана със съображения за целесъобразност, каквито правомощия Конституционният съд няма.
Без всякакво правно значение са обстоятелствата, че ЗИДЗМДТ е предшестван от Постановление на Министерския съвет № 254 от 22 декември 1995 г., обнародвано на 30 декември с.г. в ДВ, бр.114;, че извършената данъчна промяна, която по своя характер е данъчно утежнение, е направена с постановление, а не със закон, както изисква Конституцията, не било прецедент, а създадена и утвърдена практика; че Конституционният съд едва след издаването на това постановление е обявил чл.13, ал.2 от Закона за местните данъци и такси за противоконституционен; че Върховният съд е отменил постановлението на Министерския съвет; че със ЗИДЗМДТ (ДВ, бр.37 от 30 април 1996 г.) увеличението на данъка (като последица от увеличението на данъчната оценка) е въведено отново, вече със закон.
Целият този преглед на законодателството, което предшества създаването на атакуваната законова норма, не може да се отрази върху нейната противоконституционност и да й придаде характер на конституционосъобразност.
В мотивите на решението са изложени съображения в подкрепа на принципното становище за неретроактивност на данъчните норми. Към тях могат да се добавят и други.
Конституционните и законовите норми са задължителни правила за поведение. Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват законите (чл.58, ал.1 от Конституцията). Те са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон (чл.60, ал.1 от Конституцията). Но гражданите могат да съобразяват своето поведение само с действащите правни норми. Данъчните им задължения възникват от момента на влизането на закона в сила. Всеки данъчнозадължен субект трябва предварително да знае какви суми и в какви срокове ще плаща в бъдеще. Той не може да бъде обременен с данъчни плащания за минало време, когато действащият тогава закон не го е задължавал да плаща. Конституционните принципи за демократична, правова и социална държава и за правата на личността (преамбюла и чл.4 от Конституцията), както и разпоредбите на чл.60 от Конституцията не допускат данъчните закони да имат обратно действие, когато с тях се създават нови данъци и се утежняват вече установени със закон данъчни задължения. Тези задължения възникват само за в бъдеще след влизането в сила на новия данъчен закон. При годишните данъци това е началото на следващата година. Данъкоплатците не могат да бъдат задължени да плащат по-висок размер на годишните данъци за минало време, включително и за текущата данъчна година, през която е влязъл в сила новият данъчен закон.
Тези съображения ни дават основание да приемем, че нормата на параграф 14 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗМДТ е противоконституционна.