Особено мнение на съдията Цанко Хаджистойчев
Особеното мнение се отнася за чл.6, ал.1 от Приложение № 1, създадено с § 4 ЗИДЗМДТ (ДВ, бр.37 от 1996 г.). Текстът гласи, че данъчната оценка за сгради или части от сгради, които не се използват за жилищни нужди, се увеличава 5 пъти. От мое гледище разпоредбата е обявена неправилно за противоконституционна.
Защо това е така.
1. Мотивите за противоконституционност са свързани главно с чл.60, ал.1 от Конституцията. Посочва се, че данъкът върху сградите е типичен имуществен данък. Неговият размер се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това за какви нужди той се използва. Изтъкнато е, че начинът на използване не е елемент от стойността. Ако едно жилище престане да бъде ползвано за жилищни нужди, не се променя неговата стойност. Дотолкова, доколкото промяната в ползването може да доведе до различен доход от обекта, този доход трябва да бъде предмет на друг данък - подоходен. Според решението отделното посочване в чл.60, ал.1 от Конституцията на "доходи и имущество" означава изискване за "разграниченост между подоходните и имуществените данъци, за недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория данъци". С това разбиране не мога да се съглася.
Разглежданата разпоредба въвежда диференцирана данъчна оценка, а оттук - диференция в размер на данъка с оглед използването на сградите. Конституционна забрана за това няма. От текста на чл.60, ал.1 от Конституцията не може да се прави извод за недопустимост да се детерминира данъкът върху сградите от ползването.
Съгласно чл.84, т.3 от Конституцията в изключителна компетентност на законодателя е както да установява данъците, така и да определя техния размер. Какъв данък, за кои обекти и в какъв размер да бъде създаден, е въпрос на законодателна преценка, която не подлежи на конституционен контрол.
2.Вярно е съждението, че данъкът върху сградите е типичен имуществен данък. Неговият юридически състав, както отбелязва решението на съда, обхваща правото на собственост върху определени недвижими имоти. Това обаче не означава, че ползването трябва да бъде игнорирано при определяне на данъчния размер. Погрешно е да се счита, че то е неприсъщ елемент на данъка, респ. на стойността на данъчните обекти.
Достатъчно е в това отношение да се посочи, че ползването е свързано с рентабилността, която от своя страна може де играе значителна роля при оценката на имота. Това важи с пълна сила в условията на пазарната икономика.
3. Посочването на "доходи и имущества" в чл.60, ал.1 от Конституцията не означава това, което разбира мнозинството, формирало решението на съда. Конституционното изискване не е за разграничаване на имуществените данъци от подоходните, за "недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория данъци". Изискването е за друго. То е за съобразяване на данъчните задължения с имуществото и доходите на гражданите.
В този ред на мисли може да се посочи, че собствениците на имоти, които не се използват за жилищни нужди, са поначало по-силни икономически от гражданите, които нямат такива имоти. Притежаването на нежилищни имоти или на имоти, които не се ползват по предназначението за жилищни нужди, предполага, че тези собственици притежават и жилища. Следователно в случая размерът на данъка е определен и със закон, и съобразно икономическите възможности на данъкоплатците.
Разпоредбата на чл.60, ал.1 от Конституцията не е в подкрепа на тезата за противоконституционност, а е аргумент в обратния смисъл.
4. Петорният размер на данъка не се отнася само за жилища, които вместо за жилищни нужди се използват за офиси, кабинети и пр. Приложното поле обхваща и всички нежилищни имоти - производствени помещения, складове, работилници, магазини, кантори и пр. Нормата има в известен смисъл универсален характер.
Без да се изменява съдържанието, текстът може да бъде формулиран по друг начин, например така: данъчната оценка е за всички сгради или части от сгради, а за онези от тях, които се използват за жилищни нужди - 1/5 от нея. Равнозначно е да се каже, че са налице данъчни облекчения за едни собственици, респ. данъчни задължения за други собственици съобразно притежаваните от тях имоти. Създадени са със закон.
От тази гледна точка разпоредбата е в съответствие с чл.60, ал.2 от Конституцията.
5. Конституционният съд приема, че са нарушени чл.19, ал.1 и ї3 от Конституцията. И тук според мен съдът греши. Визираните конституционни разпоредби не са относими към случая.
Прочее, създаденият с § 4 ЗИДЗМДТ чл.6, ал.1 от Приложение № 1 не противоречи въобще на никоя конституционна норма.