Особено мнение на съдията Пенчо Пенев
Особеното ми мнение се отнася до решението в частта му, с която се обявява за противоконституционен § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИДЗМДТ). С него се приема чл.6, ал.1 от Приложение 1 на ЗИДЗМДТ, съгласно който данъчната оценка за сгради или части от сгради, които не се ползват за жилищни нужди, се увеличава пет пъти.
За да приеме противоконституционността на този текст, Конституционният съд излага в решението си едно основно съображение, а именно, че "правото на собственост върху сграда, пораждащо данъчно задължение, има един и същ обем както когато сградата се ползва за жилищни нужди, така и когато тя не се ползва за такива нужди. Дотолкова, доколкото промяната в ползването може да доведе до различен доход от обекта, този доход трябва да бъде предмет на друг данък - подоходен."
Намирам тази постановка за принципно неправилна. Съгласно преамбюла на Конституцията, нейна основна цел е създаването на демократична, правова и социална държава. Данъчното облагане е едно от икономическите средства за осъществяване на социално-регулативната функция на държавата. Съгласно чл.60, ал.1 гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. С приетия § 4 ЗИДЗМДТ по същество се реализира по икономически път една социална задача и тя е да се стимулира запазването на съществуващия в държавата жилищен фонд за жилищни нужди.
Чрез диференцираното данъчно облагане се създава определено данъчно утежнение за собствениците на сгради, които не ги ползват за жилищни нужди, и, напротив, създава се определено данъчно облекчение за онези собственици, които ползват жилищни сгради съобразно тяхното функционално предназначение, за задоволяване на жилищни нужди.
Регулирайки този процес, законодателят не е напуснал с нищо разрешената му по конституция законодателна целесъобразност. В решението на съда почти не се коментира същественият текст на чл.60, ал.2 от Конституцията, според който данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Точно това в случая е направил законодателят в съответствие със записаното в преамбюла на Конституцията задължение за изграждането на правова и социална държава, т.е. с една мотивирана законодателна целесъобразност.