Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Особеното мнение е по т. 1 от диспозитива на решението, с която се уважава искането и се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.6, ал.1 от Приложение № 1, създадено с § 4 ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 37 от 1996 г.).
Смятам, че тази разпоредба не противоречи на Конституцията. Същността на спора се свежда до това, дали начинът на използване на имота може да бъде критерий за установяване на определени данъчни утежнения или облекчения по смисъла на чл.60, ал.2 от Конституцията. В основния закон такива критерии не са посочени изрично. Следователно законодателят е свободен да избере критерия, като се съобразява с конституционните принципи. Не виждам конституционен принцип, на който избраният критерий противоречи. Според мен избраният с чл.6, ал.1 от Приложение № 1 критерий е напълно приемлив и отговаря на социалния характер на жилищната политика - аргумент от преамбюла и чл.4, ал.2 от Конституцията. Оспорената с искането разпоредба очевидно цели мотивиране на собствениците на жилищни сгради да ги отдават под наем не за офиси и складове, а за жилища на други, нуждаещи се граждани. В този случай данъкът изпълнява ролята на икономически лост, който държавата използва при осъществяване на социална жилищна политика. Собственикът обаче не е лишен от правото да предостави апартамента си за склад или офис, като сигурно ще калкулира по-високия данък в наемната цена. Това ще принуди търговците и производителите да се насочат към рационално използване и инвестиране в сгради със стопанско предназначение и ще облекчи значително жилищния пазар.
Що се отнася до нежилищните сгради, които поначало имат стопанско предназначение, съображението на съда, че установеният с оспорената разпоредба данък накърнява принципа за насърчаване на стопанската инициатива в чл.19 от Конституцията е несъстоятелно. Конституционната норма на чл.19 изисква от законодателя създаването на "еднакви правни условия за стопанска дейност". В случая данъкът е еднакъв за всички стопански субекти и от тази гледна точка те са поставени при равни условия. Ето защо, оспорената разпоредба не противоречи на чл.19 от Конституцията и решението на съда в тази му част е неправилно.