Особено мнение на съдията Александър Арабаджиев
С особено мнение съм подписал т.1 от Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/1996 г., т.е. частта от решението, с която е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.6, ал.1 от Приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), създадено с § 4 от Закона за изменение и допълнение на закона за местните данъци и такси (ЗИДЗМДТ - ДВ, бр.37 от 1996 г.).
Намирам, че наведените в искането основания за противоконституционност не обуславят извод за наличието на пряка връзка между атакуваната разпоредба и съответните конституционни норми, респ. за противоречие с тях. В този смисъл въобще не са налице основания за противоконституционност; не са такива и посочените в решението на Конституционния съд противоречия с разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.19, ал.1 и 3 от Конституцията.
Изцяло буквално е тълкуването на чл.60, ал.1 - разпоредба, според която данъците и таксите се установяват със закон съобразно доходите и имуществото на гражданите. Това е принципно конституционно положение, от което следва, че данъчните задължения се установяват спрямо доходите и имуществото на гражданите. От него обаче не следва, че в конституционния текст се съдържа изискване за разграничаване между подоходните и имуществените данъци, респ. за недопустимост елементи, които са присъщи на едната категория данъци, да бъдат привнасяни в другата категория обратно. Такъв извод не може да бъде направен чрез тълкуване на конституционната норма, а той е и неправилен сам по себе си, тъй като поначало противоречи на логиката на ЗМДТ. Доведен до неговата крайност, той е равнозначен на положение, при което изобщо е недопустимо при определянето на данъчната оценка на сградите да се вземат предвид видът и предназначението им. Това изглежда не се поддържа, а и не би могло да се поддържа, ако се държи сметка, че в чл.9 ЗМДТ поначало е възприет - по отношение на недвижимите имоти на стопанските субекти - и се прилага принципът за разграничение на размера на данъка в зависимост от начина, по който имотът се ползва. Този диференциран подход - в зависимост от предназначението, респ. от ползването, личи и от разпоредбите на чл.6 и 7 ЗМДТ.
Щом като на придаденото предназначение не може по принцип да се отрече значението на фактор, който влияе върху размера на данъчната оценка на недвижимите имоти, такова значение не може (също по принцип) да бъде отречено и в случая на избрания от законодателя подход. Още по-малко този подход може да бъде обявен за противоконституционен с оглед на чл.60, ал.1 от Конституцията. Впрочем размерът по чл.6, ал.1 от Приложение № 1 към новия чл.12а ЗМДТ очевидно се отнася и за сгради с безспорно производствено (и въобще стопанско) предназначение и в тази хипотеза приложението му не е спорно. Ето защо не е ясно защо трябва да се признае за противоконституционно определянето на данъчната оценка в този размер спрямо сгради, които не се използват за жилищни нужди, предвидено в атакувания чл.61, ал.1.
Основания за такова разрешение не се съдържат и в разпоредбите на чл.19, ал.1 и 3 от Конституцията. Противоречието с тези конституционни разпоредби е само маркирано в решението на Конституционния съд с оглед на една априорна (и изцяло субективна) презумпция, която трябва да се разбира в смисъл, че всяко данъчно утежнение е по принцип (и винаги) противоконституционен отказ да се закриля стопанската дейност на гражданите. Същата идея в искането, въз основа на което е образувано производството по делото, е формулирана и квалифицирана като своеобразна "санкция". Като не се отрича и тук (също така априорно), че едно увеличаване на данъчната оценка е по принцип неблагоприятно за задължените лица, тази последица не обуславя директно противоречие с Конституцията на нормата, от която произтича. От една страна, конституционните начала, които се съдържат в разпоредбите на чл.19, ал.1 и 3, нито съдържат забрана за установяване на данъчни утежнения по смисъла на чл.60, ал.2, нито представляват пожелание (а още по-малко императив) за данъчни облекчения. Тук не е мястото да се обяснява, че данъчната политика на държавата се влияе и от редица други фактори, някои от които също намират израз в основни конституционни начала. Изправена пред необходимостта да изразява и удовлетворява различни (и често противоречиви) интереси, тази политика не винаги може да бъде преценявана - в нейното законодателно изражение - от гледище на един, изолирано взет конституционен принцип.
Такъв е и настоящият случай.