Особено мнение на съдията Младен Данаилов
Не споделям Решение № 12/23.07.1996 г. по к.д. № 13/1996 г. на Конституционния съд, с което се тълкува разпоредбата на чл.93, ал.2 от Конституцията по въпроса, "Кога едно лице е български гражданин по рождение и въз основа на кой закон следва да се преценява това?".
Разпоредбата на чл.93, ал.2 от Конституцията определя само условията, на които трябва да отговаря едно лице, за да бъде избрано за президент на Република България. Едно от тях е то да бъде "български гражданин по рождение". Тази разпоредба не урежда придобиването на българско гражданство по рождение, а само изброява условията, на които трябва да отговаря кандидатът за президент на републиката, така както разпоредбата на чл.65, ал.1 от Конституцията определя условията, на които трябва да отговаря едно лице, за да бъде избрано за народен представител.
Правото на българско гражданство представлява трайна правна принадлежност на едно лице към българската държава. То е основно право и придобиването му е уредено в чл.25 от Конституцията. Тази разпоредба е с универсално значение и определя два начина за придобиване на българско гражданство по рождение - по произход и по месторождение. Тя е императивна и има непосредствено действие съгласно чл.5, ал.2 от Конституцията. В чл.25 от Конституцията не са предвидени други условия за придобиване на българско гражданство по рождение освен тези, посочени в самия текст. Тълкуването на израза "български гражданин по рождение" по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията не трябва да се прави изолирано, а само във връзка с чл.25 от Конституцията.
Разпоредбата на чл.25, ал.1 от Конституцията има приложение и по отношение на случаите, възникнали преди влизане в сила на Конституцията от 1991їг. Като основна конституционна разпоредба тя преурежда всички заварени случаи, подчинявайки ги на един нов, по-благоприятен за лицата правен режим. От това следва, че лицата, които отговарят на условията на чл.25, ал.1 от Конституцията, са български граждани по рождение - по произход или по месторождение, от момента на влизане в сила на Конституцията независимо от това, къде и кога са родени. Това е така, защото преуреждането настъпва от момента на влизане в действие на конституционната разпоредба.
Разпоредбата на чл.30 от Закона за българското гражданство няма приложение, защото противоречи на Конституцията и е отменена от непосредственото й действие - чл.5, ал.2 от Конституцията и § 3, ал.1 от Преходните и заключителните й разпоредби.
Искането в частта, с която се иска тълкуване на чл.93, ал.2 от Конституцията по въпроса "въз основа на кой закон следва да се преценява" кога едно лице е български гражданин по рождение, е недопустимо. Този въпрос е от компетентността на общите съдилища.