Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Особеното мнение е по т.2 от решението в частта, с която се отхвърля искането за обявяване на противоконституционността на чл.16, т.4 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС).
1.Разпоредбата на чл.16, т.4 ЗУКТС гласи: "Не се допуска стачка:... в производството, разпределението и снабдяването с електроенергия, в съобщенията и в здравеопазването". Нормата е създадена преди приемането на Конституцията и е категорична забранителна норма. Тя не допуска стачка в посочените области, било то символична или чрез преустановяване на изпълнението на трудовите задължения. Не са създадени механизми в самия закон, които да позволяват тази изрична забранителна норма да бъде тълкувана ограничително. Точното спазване на закона в тези случаи изключва възможността за стачка в каквато и да е форма.
2.Според чл.50 от Конституцията "Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени от закона".
Обикновеният езиков анализ на конституционната разпоредба сочи, че правото на стачка не може да бъде отнемано . То може да бъде ограничавано със законови разпоредби, но винаги неговото осъществяване трябва да бъде запазено в някаква степен. Различието между отнемане на едно конституционно право със закон ("не се допуска" - чл.16, т.4 ЗУКТС) и ограниченото му осъществяване (чл.50 от Конституцията) не се нуждае от специално изясняване тук. Това всъщност е сторено правилно в тълкувателната част на решението (т.1 от диспозитива), където изрично се приема, че "правото на стачка... е неотменимо със закон или друг правен акт" и само "ограничаването...може да стане със закон в изключителни случаи".
3.Аргументите от социален и икономически характер, развити в т.2 от мотивите на решението, са достойни за внимание, но недостатъчни, за да обосноват забраната на стачките по чл.16, т.4 ЗУКТС. Тези аргументи могат само да обосноват ограничаването на правото на стачка. То следва да бъде запазено, като "се осъществява при условия и по ред, определени от закона" - чл.50 от Конституцията, сиреч, като се упражнява в ограничен вид. Правата или законните интереси на другите граждани могат да бъдат защитени по законов ред с други механизми - виж например чл.14 ЗУКТС (осигуряване на минимален обем от услуги в посочените области). Такава практика съществува в други държави.
Разбира се, възможно е да се предвиди и пълна забрана на стачките, но не и при тази конституционна уредба. Разпоредбата на чл.16, т.4 ЗУКТС е противоконституционна и искането в тази му част следваше да бъде уважено.