Особено мнение на съдиите Станислав Димитров и Димитър Гочев
Не бихме могли да се съгласим с решението на Конституционния съд № 21 от 14 ноември 1996 г. по конституционно дело № 19 от 1996 г. в частта му, с която е отхвърлено искането за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 3.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) (обнародван в Държавен вестник бр. 77 от 1996 г.).
Съображенията ни за това са следните:
В текста на чл. 3.1 ЗРТ са посочени ограниченията, на които може да бъде поставена свободата за създаване и разпространение на радио и телевизионни програми. Наред с допустимите от гледна точка на Конституцията ограничения, включително и тези, свързани със запазване на доброто име, обществения ред и националната сигурност, законодателят е поставил и като възможно ограничение "предотвратяване на незаконно разпространение на информация". Не е посочено за какъв вид информация се отнася тази възможност за ограничение, което дава възможност за установяване на цензура или забрана за информация, отнасяща се до каквато и да е сфера.
Що се отнася до ограничаването и забраната за разпространение на информация за обстоятелства и факти, които представляват държавна или друга защитена от закона тайна (за които има ограничение за получаване на информация съгласно чл. 41, ал. 2 от Конституцията), тя се обхваща от неоспорените ограничения относно запазването на правата и доброто име на гражданите (доколкото става дума за техни защитени от закона тайни) и националната сигурност (относно държавните тайни). Затова не би могло да се приеме, че формулата "предотвратяване на незаконно разпространение на информация" се отнася до информация за държавна или друга защитена от закона тайна.
От друга страна, дори и да се приеме, че тази формула обхваща защитените от Конституцията тайни, по своето съдържание тя би могла да обхване всякакъв вид информация, каквато законодателят би намерил за необходимо да забрани.
Наистина, ако това стане, този закон би бил противоречащ на Конституцията и в такъв случай, ако Конституционният съд бъде сезиран, той би се произнесъл относно противоконституционността му. Това обаче не означава, че разпоредбата, която дава възможност да се ограничава правото на разпространение на информация от радиостанция или телевизия извън границите, допуснати от Конституцията, не е в противоречие с Конституцията.
Затова нашето заключение е, че искането за обявяване противоконституционността на разпоредбата в частта за възможно ограничение за предотвратяване на незаконно разпространение на информация е основателно.