Особено мнение на съдията Цанко Хаджистойчев
Параграф 2 ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.79 от 1996 г.) в частта, с която се изменя чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ относно думата "обезщетяване" не мога да приема за противоконституционен поради следното:
1. До изменението изискването за минимален размер на земеделските имоти намираше приложение при делба или разпореждане (сделки) с тези имоти. Изменението разшири приложното поле - включи случаите на обезщетяване и оземляване. С това разпоредбата придоби универсален характер.
Член 7, ал.1 ЗСПЗЗ утвърди принципа за ограничаване на раздробяемостта на земята и определи, че самостоятелните земеделски имоти не могат да бъдат под определен размер. Възприе и съответните норми за това. В най-общи линии може да се посочи, че новелата в изменената си редакция наподобява чл.59 ЗТСУ, възпроизвел чл.40 ЗПИНМ (отм.). Тя играе по отношение на земеделските имоти ролята, която той има за регулираните имоти. Ограниченията в казания смисъл както за едните (регулираните) имоти, така и за другите (нерегулираните - земеделските) имоти, не са и не могат да бъдат считани за противоконституционни.
От своя страна обезщетяването като придобивен способ не може да бъде изваден и третиран различно от останалите способи, визирани от чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ. Изискването за минимални размери трябва да важи както за тях, така и за него.
2. Според чл.21, ал.1 от Конституцията земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата. Втората алинея гласи, че обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Израз на конституционните повели в областта на земеделските имоти е принципът за ограничаване на раздробяемостта им. Той съдейства да се обработват рационално тези имоти съобразно тяхното естество и предназначение.
Това разбиране е традиционно за нашето право.
Още първите законодатели след Освобождението са разбирали добре значението да се запазва цялостта на имотите с оглед на тяхното обработване. В чл.246 от Закона за наследството от 1889 г. е записано, че "трябва да се избягва колкото се може дробеното на целите участъци земя в ущърб на работенето им". Само няколко години след това, със закон от 6 февруари 1896 година, е създадена втората алинея, която е категорична и забранява да се делят: "нивите на части по-малки от три декара - ливадите на части по-малки от два декара, а гюловете и лозята на части по-малки от един декар".
Тези норми без изменения просъществуват до Закона за наследството от 1949 година (ЗН). С известно изменение ("гюловете" са заместени от "овощните градини" със същия размер) те са възпроизведени в чл.72 ЗН, към който препраща чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ.
3. За да обяви за противоконституционен § 2 ЗИДЗСПЗЗ в разглежданата му част, съдът се позовава на предишно свое решение - Решение № 8 по к.д. № 12/95 г. (ДВ, бр.59 от 1995 г.). Приема идентичност на случаите. Цитира посоченото решение (т.4) и с това главно се изчерпват мотивите на настоящото решение по този въпрос.
Продължавам да бъда на становището, което съм изложил в особеното си мнение към решението по к.д. № 12/95 г. (вж. РОКС, 1995, стр.110), че конституционното изискване е за равностойно обезщетение, но без то да е синоним на обезщетяване с имот. Равностойно обезщетение не означава единствено имотно обезщетение. Конституционно изискване за вида на обезщетението няма. Детерминацията е предоставена на законодателя и той разполага с възможността да определя какво да бъде по вид обезщетението.
Наред с това, дължа да отбележа и друго. Според решението измененият чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ е "с идентично съдържание на вече отменения текст на чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ" - обявен от Конституционния съд за противоконституционен. Двете разпоредби не са на една и съща плоскост и това проличава при съпоставката им.
И най-главното, което се пропуска. Новосъздадената с § 2 ЗИДЗСПЗЗ алинея 2 на чл.7 ЗСПЗЗ предвижда възможността за заинтересуваните лица, когато се обезщетяват със земеделски земи под определения с ал.1 размер, да получават имот - съответна идеална част от общ имот. Разпоредбата няма самостоятелно значение. Тя е функционално свързана с чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ, който в хипотезата "обезщетяване" не може да бъде разглеждан без нея. Така че, вземе ли се под внимание, тезата за неконституционосъобразност става неудържима.
В заключение считам за необходимо да подчертая, че според мен коментираната разпоредба представлява сполучливо съчетание на принципите за нераздробяемост на земеделските земи и за равностойно обезщетение, залегнали в Конституцията.
Ето защо не намирам разпоредбата за противоконституционна и затова подписах решението в тази част с особено мнение.