Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
1.Разпоредбата на § 2 ЗИДЗСПЗЗ, с която се изменя чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ не е противоконституционна. С изменението на последния текст не се създава забрана за обезщетяване на собствениците, когато полагащото се обезщетение е по-малко от два декара. Тъкмо обратното, такова обезщетяване се предвижда, което личи от следващата алинея на оспорената разпоредба. Ограничението се свежда единствено до това, че се създава принудителна съсобственост за обезщетения собственик.
Предмет на изменения чл.7 ЗСПЗЗ са земеделски имоти (земеделски земи) , т.е. земи извън строителните граници на населените места - чл.2 ЗСПЗЗ. Раозпоредбата закриля земеделските земи срещу прекомерно раздробяване. В случая обезщетяването не нарушава условията на чл.17, ал.5 от Конституцията (предварително и равностойно обезщетение) и изменената норма на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ не е противоконституционна.
Оспореното изменение съществено се различава от нормата на § 6, т.1 ЗИДЗСПЗЗ, с която се изменя чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр.45 от 1995 г.). В изменението от 1995 г. се въвежда забрана за обезщетяване със земя, когато полагащото се обезщетение е по-малко от два декара.
Двете норми са различни по предмет . В оспорената по к.д. № 12/95 г. разпоредба на § 6, т.1 ЗИДЗСПЗЗ, с която се изменя чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, се урежда обезщетяването за земи, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, но вече застроени. Това са земи, които са загубили качеството си на земеделски земи по смисъла на закона. Там равностойното обезщетяване с имот, дори когато е под два декара, запазва своя смисъл (например парцел във вилна зона).
Поради посочените съществени различия между § 2 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ, предмет на това дело, и § 6, т.1 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, предмет на к.д. № 12/95 г., позоваването на последното е безсмислено. Липсва каквото и да е логическо основание по това дело да се препраща към мотивите по к.д. № 12/95 г.
Безсмислен е и допълнителният аргумент на съда, според който законодателят не може да препрати към разпоредбите на Закона за наследството, защото той има "друго регулативно предназначение". Законодателят препраща само по отношение на размера, "спестява писарската работа". Няма конституционна забрана той да стори това. Освен това целта на двете разпоредби (препращащата и тази към която се препраща) е една и съща - да се ограничи раздробяването на земята.
Решението на съда в тази му част е неправилно. Липсва противоконституционност на оспорената разпоредба.
2.Не е противоконституционна и разпоредбата на § 5, т.3 ЗИДСПЗЗ, с която се изменя чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Достатъчно е да се прочете разпоредбата на § 6, т.1 ЗИДСПЗЗ, с който се изменя чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за да се види, че точно за хипотезата на оспорената норма е предвидено равностойно обезщетяване със земи от държавния и/или общинския поземлен фонд. Няма нарушаване на конституционни норми.
Съдът не е разграничил различните хипотези в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Там са обхванати и случаи, при които правото на собственост е преминало върху държавата (например за държавните земеделски стопанства), следователно собственикът, чието право на собственост се възстановява, е губил правото си на собственост (съдът приема обратното в мотивите се за всички случаи на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ).
Отново неправилно е позоваването на решението по к.д. № 12/95 г. По това дело е била оспорена норма, която забранява възстановяване на правата на собственика, ако върху мястото му са извършени строежи, "дори и те да са незаконни". Сега оспорената норма е с друго съдържание, което изключва незаконните строежи.
Поради изложените съображения оставам на особено мнение.