Особено мнение на съдията Георги Марков
Президентът е държавен глава, който се избира пряко от народа. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Държавният глава има изключителни правомощия в областта на националната сигурност, включително и да обявява положение на война - чл.100, ал.5 от Конституцията. Независимо че страната ни е република с парламентарно управление съществува конституционна възможност, макар и за ограничено време, държавата да се управлява от президента чрез назначено от него служебно правителство - чл.99, ал.5 от основния закон (такова президентско управление на петата година от приемането на новата Конституция вече имаше).
Изложеното е достатъчно, за да се разбере волята на конституционния законодател, вложена в чл.93, ал.3 от Конституцията - за избран да се счита кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, но само ако в гласуването се участвали повече от половината избиратели (за съжаление в пленарното заседание на Великото народно събрание текстът е приет без дебати, от които пряко да се изведе волята на депутатите).
Изискването за гласуване на повече от половината избиратели е условие за валидност на изборите, като се изхожда от правната фигура на президента като държавен глава, както и от неговите правомощия. (Подобно изискване не съществува за народните представители, кметовете и пр.) Противното би означавало, че изискването за гласуване на повече от половината избиратели е лишено от смисъл.
Наистина, крайно неприятно би било в едни президентски избори да участват примерно едва няколкостотин хиляди или по-малко избиратели. Но абсурдно е да се мисли, че може да има държавен глава с визираните вече конституционни правомощия при гласували трима души. На базата на каква представителност такова лице ще обединява, представлява или ще се обръща към нацията ?
Неприемливо е при задължително тълкуване на чл.93, ал.3 и 4 от Конституцията да се изхожда от правните последици на един невалиден избор. Какво би станало, ако никой не гласува? Сроковете по чл.93, ал.5 от Конституцията имат предвид проведени валидни и редовни избори. Прочее, правните последици следва да се уредят от законодателя, включително и чрез изменение на Конституцията, ако това е необходимо.
Неучастието на повече от половината избиратели в едни президентски избори и тяхната невалидност би довела до криза в президентската институция, но тя е поправима чрез нов народен вот или чрез законодателни и институционални промени. (Така наречената "криза в демокрацията" е споходила например Финландия през 1992 г., когато в изборите са участвали едва 23% от гласоподавателите.) Не криза в президентската институция, а сриване на институцията президент в очите на нацията би бил държавен глава без необходимата представителност на получения вот в една млада демокрация.
В заключение, ако в президентските избори не са участвали повече от половината избиратели, същите са невалидни. Следва не нов избор (втори тур), а нови избори.