Особено мнение на съдията Цанко Хаджистойчев
Несъгласието ми, поради което подписах Решение № 22 от 10 декември 1996 г. с особено мнение, се дължи на следното:
1. Решението е неправилно. Не намирам основание за обявяването на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. - ДВ, бр.79 от 17.IХ.1996 г. (ЗИДЗДБ за 1996 г.) за противоконституционен.
За да стори това, Конституционният съд приема на първо място, че е нарушен принципът на правовата държава, заложен в разпоредбата на чл.4, ал.1 от Конституция. Посочва се като "естествена последица от този принцип" изискването за предварителна законоустановеност на държавните вземания. Конкретно решението на съда вижда конституционното нарушение в "недвусмислената цел и ефект на закона - да обяви за държавни вземания, които не са били третирани като такива до приемането му".
Разбирането, че оспореният закон е създаден, за да установи приходите от продажбите на природен газ за държавни вземания, е явно погрешно. Тези приходи представляват държавни вземания преди този закон. Те са такива по силата на други норми от законов ранг.
Във връзка с изложеното трябва да бъдат посочени преди всичко текстовете на ал.5 и 6 на § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (ДВ, бр.16 от 1996 г.) Първият от тях изрично гласи: "Държавните вземания, представляващи приходи от доставка на природен газ ........, се внасят в републиканския бюджет". Втората разпоредба се отнася за неплатените в срок задължения и определя, че сумите се събират принудително по реда на Закона за държавните вземания от данъчната администрация. Атакуваният с искането закон не може и не бива да се третира изолирано. Той трябва да се разглежда свързано с цитирания закон, за изменението и допълнението на който е създаден.
Подобно е съдържанието на § 17, ал.5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г. (ДВ, бр.46 от 1995 г.). Тази разпоредба също установява принудителното събиране на задълженията за природен газ от данъчната администрация като държавни вземания.
От друга страна, сумите от внос на газ фигурират в приходната част както на републиканския бюджет за 1996 г., така и на бюджетите за предишни години - вж чл.1, ал.1, т.2.6 от ЗДБРБ за 1996 г. (ДВ, бр.16 от 1996 г.), чл.1, ал.1, т.2.6 от ЗДБРБ за 1995 г. (ДВ, бр.46 от 1995 г.), чл.1, ал.1, т.2.6 от ЗДБРБ за 1994 г. (ДВ, бр.22 от 1994 г.), чл.1, ал.1, т.2.6 от ЗДБРБ за 1993 г. (ДВ, бр.55 от 1993 г.).
Вписването на приходите от внос на природен газ в приходната част на посочените бюджетни закони ги прави държавни вземания. Това произтича от чл.1, т.1 на Закона за събиране на държавните вземания (ДВ, бр.38 от 1989 г.) и от чл.1, ал.2, т.1 на отменилия го Закон за събиране на държавните вземания (ДВ, бр.26 от 1996 г.), в сила от 26.VI.1996 г. Посочените текстове обявяват вноските в бюджета, каквито в случая представляват сумите от природен газ, за държавни вземания.
Решението на съда обаче пропуска, без изключение, всички тези законови разпоредби. Те не позволяват погрешните изводи, които то прави.
Нарушение на чл.4, ал.1 от Конституцията следователно няма. Изглежда не е случайно, че самото искане не съдържа твърдения за такова нарушение.
2. Погрешното разбиране за "недвусмислена цел и ефект на закона" е попречило да се схване правилно естеството на този закон. Решението на съда отрича тълкувателния му характер. Според мен и по този въпрос то не е достатъчно прецизно и греши.
Коментираният закон е типичен тълкувателен закон. Той не въвежда нова правна уредба на вземанията от внос на газ. Тези приходи, както се посочи вече, са определени преди него за държавни вземания по съответен законов ред. Той не ги създава. Той изяснява само някои моменти, свързани с тях.
Анализът на нормативното съдържание на ЗИДЗДБ за 1996 г. показва, че е налице тълкуване, което в резюме се свежда до следното:
а) Изясняване на първо място на въпросните държавни вземания и приложното им поле. Параграф 1, ал.1 уточнява, че те представляват всички вземания от продажби на природен газ, доставен по търговски договори със страна "Република България чрез овластения представител "Булгаргаз" - ЕАД", за периода на действието им.
С този текст става съвсем ясно, кой е титулярът на вземанията, кои са длъжниците и за какъв период.
б) На второ място законът пояснява размера на вземанията. Това са сумите от продажба на природен газ по определени от Министерския съвет вътрешни цени, намалени с разходите, установени също предварително по нормативен ред.
Тълкувателната норма казва още, че размерът на средствата е предвиден в приходната част на ежегодните закони за държавния бюджет и не може да бъде намаляван, освен по ред, определен със закон (§ 1, ал.3).
в) Трето - посочва се, че вземанията не могат да се прехвърлят. Тук също не може да се говори за новосъздаден правен режим. Непрехвърляемостта на посочените вземания произтича от тяхното естество (чл.99, ал.1 ЗЗД). Държавните вземания не могат да бъдат предмет на цесия. Обстоятелството, че вземанията от внос на газ са включени в приходната част на държавния бюджет, е друга пречка за тяхното цедиране. Това следва от разпоредбата на чл.34, ал.1 от Закона за устройството на държавния бюджет (ДВ, бр.67 от 1996 г.), според която балансът на бюджета не може да се нарушава.
Изложеното смятам за достатъчно, за да се стигне до извода, че ЗИДЗДБ за 1996 г. е действително тълкувателен закон.
Конституционният съд е имал възможността по други поводи да изрази своето становище, че Народното събрание е компетентно да дава автентично тълкуване на закони - Решение № 3/92 г. (ДВ, бр.30 от 1992 г.), Решение № 2/94 г. (ДВ, бр.36 от 1994 г.). Така е постъпено в случая.
3. Отричайки тълкувателния му характер, мотивите на решението определят ЗИДЗДБ за 1996 г. като "нарочен законодателен акт с конфискационен характер". С това не мога да се съглася.
Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него (чл.44, ал.1 НК). Винаги, включително от гражданскоправно гледище, тя е свързана със смяна на титуляра, с преминаване на имущество от един патримониум в друг. Впрочем, това е елементарно. Важното, което трябва да се отбележи, е, че в случая характеризиращите конфискацията моменти липсват.
Изглежда решението не се съобразява с основното, решаващото - статута на "Булгаргаз" ЕАД. Предприятието е еднолично акционерно дружество (чл.61 ТЗ). Негов единствен собственик е държавата. Според класификацията на собствеността по Решение № 19 от 1993 г. на Конституционния съд (ДВ, бр.4 от 1994 г.) активите му са държавна частна собственост.
При това положение да се поддържа, както това следва от мотивите на настоящото решение на съда, че когато държавата законодателно трансформира свое имущество от една категория в друга, превръща държавна частна собственост в държавна публична собственост, тя извършва конфискация, е правно неиздържано.
В тези случаи няма смяна на титуляра, няма преминаване на имущество от един патримониум в друг - няма конфискация.
4. По същите съображения не може да се счита, че има нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.3 от Конституцията.
Частната собственост е конституционно защитена. Конституцията не прави разлика в защитата с оглед субектите на собствеността. Защитена е частната собственост както на физическите лица (гражданите), така и на юридическите лица, включително на държавата.
Законодателното пренормиране на частната собственост на държавата обаче не представлява накърняване, каквото предполага чл.17, ал.3 от Конституцията. Това е така, защото въздействието е от страна на самата държава - от титуляра, а не е идващо отвън накърняване от друг субект. Чуждо посегателство върху собствеността няма.
Ето защо считам, че Конституционният императив за неприкосновеност на частната собственост не е нарушен.
5. В заключение изложеното дава основание да бъдат направени два генерални извода.
Първо, оспореният ЗИДЗДБ за 1996 г. не излиза извън рамките на един тълкувателен закон.
Второ, даденото с него тълкуване не нарушава никоя конституционна норма.
По тези съображения главно не намерих искането за основателно и затова изразих несъгласие с решението за уважаването му.