особено мнение и становище по решение

Особено мнение на съдията Пенчо Пенев

За да приеме своето решение, Конституционният съд е счел, че предвидените в Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК) и в Закона за местните избори (ЗМИ) срокове, в които се забранява да се разпространяват социологически проучвания, въвеждат противоконституционни ограничения на правата на гражданите да бъдат информирани съгласно чл.41, ал.1 от Конституцията. Не намирам изложените в мотивите на решението съображения за основателни по следните причини:

Макар аргументът да е извънправен, не може да не прави впечатление, че атакуваните текстове са приети още през 1991 г., като при действието им са проведени няколко парламентарни и общински избори. Едва сега, шест години след тяхното приемане, се прави искане за обявяване на противоконституционност. И макар решенията на Конституционния съд да нямат обратно действие, възниква въпросът, ако тези текстове наистина са били противоконституционни и е било нарушено едно основно гражданско право на избирателите - това да бъдат информирани - доколко биха могли да се считат за демократично проведени тези избори?

Не мога да се съглася с основната теза, застъпена в решението, че става дума за нарушаване на правото за получаване на информация, определено като основно гражданско право в Глава втора от Конституцията в разпоредбата на чл.41, ал.1. А всъщност целият проблем се заключава в това да се отговори на въпроса, дали социологическото проучване и резултатите от него представляват информация по смисъла на чл.41, ал.1 от Конституцията. Считам, че те нямат тази характеристика. Информацията, за която става дума в чл.41, ал.1 от Конституцията, представлява съвкупност от факти и обстоятелства, чиято достоверност или недостоверност може да бъде проверена. Една информация в този смисъл може да бъде истинна или неистинна, но качеството й като такава във всички случаи може да бъде проверено. Не така стои въпросът със социологическите проучвания и резултатите от тях. При тях във всички случаи, независимо от методите, които се използват, се изнасят и публикуват резултати от проучвания, чиято достоверност или недостоверност не могат да бъдат по един безспорен начин установени. Това лишава тези данни от качеството им на информация по смисъла на чл.41, ал.1 от Конституцията. Става дума по-скоро за квазиинформация. Настоящите разсъждения могат да бъдат илюстрирани с множество факти от близкото минало за социологически прогнози, които по един много съществен начин са се отклонявали от реалните резултати.

Но дори и да приемем, че социологическите проучвания имат характеристика на информация по смисъла на чл.41, ал.1 от Конституцията, би следвало да имаме предвид още нещо. Като въвежда ограничението за определен срок, в който данни от социологически проучвания не би следвало да бъдат публикувани, законодателят е охранил едно изключително важно и основно гражданско право - правото на избирателя да изрази на изборите действително свободната своя воля. В рамките на законодателната целесъобразност законодателят е преценил, че публикуването на едни или други предварителни данни-сондажи за резултатите от бъдещите избори биха могли да повлияят по определен начин върху мотивацията на избирателите и така да накърнят формирането на свободната воля на гражданите, когато упражняват избирателното си право. В преценката за установяването на такъв срок законодателят се движи напълно в рамките на признатата му законодателна целесъобразност и във връзка с установяване продължителността на срока може да изхожда от редица обстоятелства, включително и от съображения, свързани с народопсихологията.

Мисля, че не е без значение накрая да се спомене, че установяването на такива срокове е обичайно и за някои страни с утвърдена парламентарна демокрация - като Франция например. Има страни, в които пък такива ограничения не съществуват. Всичко е въпрос на преценка на съответния национален законодател доколко въвеждането на такова изискване би могло (или не би могло) да повлияе върху формирането на свободната воля при упражняването на избирателното право като основно конституционно гражданско право.