Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Особеното мнение се отнася до частта от диспозитива на решението, с която се уважава искането. Според мен забраната в чл.60, ал.1 ЗИНПОСК и чл.66, ал.3 ЗМИ не противоречи на Конституцията. Може да се спори дали 14-дневният срок в първия случай е необходим или може да бъде по-малък, но това е въпрос на целесъобразност, който засяга законодателя, а не съда.
Общото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл.10 от Конституцията) е основно политическо право на българските граждани. То е основополагащо за всяка демократична държава и без неговото наличие съществуването й и нормалното й функциониране са немислими.
Упражняването на правото на избор по необходимост включва свободното и несмущавано формиране и изразяване на волята на гражданите по определения в закона ред. Това свободно и несмущавано формиране и изразяване на волята е невъзможно в условията на пряко или непряко въздействие върху лицата до самия момент на гласуване. Ето защо в демократичните правни системи задължително се предвижда законов срок, който изключва възможността в последните дни преди гласуването да се въздейства върху гражданите. Точното му определяне зависи от социални, културни и психологически особености на съответния народ и се преценява по целесъобразност от законодателя. Целта на този срок е да предостави възможност на гражданите в спокойна обстановка да обмислят своята позиция и да я изразят чрез гласуване.
В този случай конституционно установеното право на информация по чл.41, ал.1 е ограничено по изрично предвидените в тази разпоредба конституционни основания. На първо място осъществяването на правото на информация не може да бъде насочено срещу правата на другите граждани. Разпространяването на резултати от социологически допитвания до общественото мнение непосредствено преди деня за гласуване засяга именно правото на свободно и несмущавано формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
На второ място, с оглед на цялостната обстановка, възможното политическо напрежение и съществуващата възможност за недобросъвестно или некомпетентно допитване със съмнителни резултати, информацията за тях може да застраши обществения ред. Не бива да се подценява и опасността от съзнателна манипулация на общественото мнение независимо от това дали тя ще доведе до конформно или друго поведение на част от избирателите. Законодателят е свободен да прецени тези опасности и в конкретните случаи да предвиди законови ограничения на правото на информация.
Впрочем, доколкото ми е известно, в системата на прякото и тайно избирателно право това е нормалният законодателен подход. Само като пример ще цитирам текста на чл.11, ал.1 от френския Закон за допитване до общественото мнение: "През седмицата, която предхожда всеки избирателен кръг, както и по време на провеждането му, са забранени чрез каквито и да е средства публикуването, разпространяването и коментарът на всяко допитване, така както е определено в чл.1" ("Pendant la semaine qui precede chaque tour de scrutin ainsi que pendant le deroulement de celui-ci, sont interdits, par quelque moyen que ce soit, la publication, la diffusion et le commentaire de tout sondage tel que defini a l'article 1-er" - Code electoral, L. 19 juill. 1977). По пътя на рецепцията тази норма е преминала и в българското избирателно право. Обратните примери, изложени в дебатите по делото и засягащи уредбата в САЩ, са неотносими към делото - в САЩ изборите за президент не са преки.
По изложените съображения оставам на особено мнение.