Определение

при участието на секретар-протоколиста Мариана Георгиева разгледа в закрито заседание на 26. I. 2010 г. конституционно дело №1/2010 г., докладвано от съдията Димитър Токушев.

Делото е образувано на 14. 01. 2010 г. по искане на 59 народни представители от 41-то Народно събрание на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Производството е по чл.149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и е във фазата по допустимост съгл. чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд.

В своето искане групата депутати твърдят, че разпоредбата на чл. 17 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. според която „При икономически и финансови показатели и индикатори, водещи до оценки и прогнози за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното, Министерският съвет може да намали нелихвените разходи и представените трансфери по чл. 1, ал. 2 под утвърдения размер" е противоконституционна. Според тях „подобно е положението" и в чл. 2, ал. 5, както и в § 26 и § 27, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2010 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 15. 12. 2009 г.). Те настояват, че атакуваните текстове са противоконституционни, защото дават „правна и фактическа възможност на МС да не изпълнява гласувания от НС бюджет...", „да се променят съществено основните параметри на държавния бюджет", което компрометира конституционно установената процедура по приемането на ежегодния бюджет от парламента, като в искането са изложени и други аргументи. Народните представители считат, че оспорваните текстове противоречат на чл. 1, чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 1, чл. 8, чл. 62, ал. 1 и чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България.

Съдът установи, че искането е направено от легитимен субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията - най-малко една пета от народните представители, които имат правото да сезират Конституционния съд за установяване на противоконституционност на законите. Той приема искането за допустимо. С него се оспорва конституционосъобразност на правни разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2010 г., защото те според искателя противоречат на съдържанието на конкретни конституционни текстове.

Конституционният съд констатира също така, че сравнението между сега оспорвания текст - чл. 17 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с чл. 18, ал 2, т. 1 от Закона за държавния бюджет за 2009 г., който е бил предмет на разглеждане по конституционно дело №1/2009 г. показва липса на идентичност, защото става въпрос за разпоредби от два различни закона с различно съдържание. За това в случая не може да се приложи чл. 21, ал. 5 от ЗКС, според който „Когато Конституционният съд се е произнесъл с решение..., по същия предмет не могат да се правят нови искания," поради което и на това основание искането е допустимо.

Поради гореизложеното Конституционният съд приема, че искането трябва да бъде допуснато за разглеждане по същество.

Направеното от групата народни представители искане съответства на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционния съд.

С оглед предмета на делото Конституционният съд счита, че като заинтересовани страни следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт и Сметната палата.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал.1, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на 59 народни представители от 41-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 2, ал. 5, чл. 17, §§ 26 и 27, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (ДВ, бр. 99/15.12.2009 г.)

Конституира като заинтересовани страни: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Националната здравно осигурителна каса, Националния осигурителен институт и Сметната палата.