Особено мнение на съдията Александър Арабаджиев
С особено мнение съм подписал Решение № 12 от 23 юли 1996 г. по к.д. № 13/1996 г., тъй като изцяло не съм съгласен с него (чл.32, ал.3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд - ПОДКС).
1. Преди да изразя виждането си по това, какво трябва да съдържа тълкуването на разпоредбата на чл.93, ал.2 от Конституцията в частта й относно изискването за българско гражданство по рождение, намирам, че е необходимо да се вземе отношение по повдигнатия във фазата по решаване на делото въпрос за допустимостта на искането, въз основа на което то е образувано. Във връзка с това поддържам, че нито формулировката на искането (в неговия "петитум"), нито приетото решение са адекватни на правомощието на Конституционния съд (КС) по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията, така че решението не съставлява тълкуване на чл.93, ал.2 в посочената част.
Въпросът "въз основа на кой закон следва да се преценява" (кога едно лице е български гражданин по рождение) е некоректно зададен и КС е длъжен да констатира тази некоректност и да я отстрани, като остане на плоскостта на своите правомощия, още повече че доводът в това отношение е направен във фазата на решаване на делото по същество (от страна на министъра на правосъдието), така че за КС съществуваше възможност да постъпи по начина, предвиден в чл.25, ал.2 ПОДКС, или да се ограничи в рамките на тълкуването на визираната от искането конституционна разпоредба, без да се влияе от казуистиката на конкретния въпрос. Изискването на чл.93, ал.2, според което за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, е именно конституционно изискване и единствено разкриването на неговото съдържание може да съставлява предмет на тълкувателна дейност на КС по чл.149, ал.1, т.1. В този смисъл отговорът на въпроса "по кой закон....." може да бъде най-лаконично формулиран така: по основния закон, т.е. по Конституцията.
Ето защо, не възприемам формулата за "единство на петитума", чрез която се отговаря на довода за недопустимост. Ако не съществуваше недопустимото питане, не съществува и основание да се посочи - в мотивите и в диспозитива на решението - че "български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си по действащото към този момент българско законодателство придобива българско гражданство по произход или по месторождение". До този тълкувателен резултат не се стига чрез тълкуването на чл.93, ал.2, т.е. при положение, че КС остане в рамките на своето правомощие да дава задължителни тълкувания на Конституцията (чл.149, ал.1, т.1).
2. Впрочем този тълкувателен резултат е следствие от възприетия подход, който отказва тълкуване на разпоредбата на чл.93, ал.2 в нейната естествена систематична връзка с чл.25 от същата Конституция, а хипотетично си служи със закони, включително и недействащи, за да придаде на разглежданото изискване значение, което то няма. Служи си освен това с понятия на Закона за българското гражданство, респ. с два традиционно утвърдени способа за придобиване на гражданство - по произход и по месторождение, - ограничавайки до тези два способа съдържанието на понятието "български гражданин по рождение" по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията, без да е ясно как чрез тълкуване на Конституцията се стига до този извод.
Това понятие е такова на Конституцията от 1991 г. С него не си служат хипотетично визираните закони за българското гражданство (поданство). Служи си единствено Законът за българското поданство от 1940 г., но в смисъла на съвременното понятие "по произход" (срв.чл.7 от ЗБГ от 1940 г. и чл.6 от действащия ЗБГ). Въвежда го действащата Конституция, която в чл.25 го определя, а в чл.93, ал.2 го използва като едно от изискванията за пасивното избирателно право за избор на президент. Принципен (и допустим) подход на конституционния законодател е, че с пасивно избирателно право се ползва поначало един по-ограничен контингент български граждани в сравнение с кръга от граждани, на които чл.42, ал.1 предоставя активно избирателно право. Така чл.65, ал.1 посочва, че за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. В чл.93, ал.2 повечето от тези изисквания са възпроизведени чрез израза "който отговаря на условията за избиране на народен представител", но се добавени и други. Сред тях е и това кандидатът за президент да бъде не въобще български гражданин - независимо от основанието за придобиване на български гражданство, - а такъв по рождение. Впрочем това е първият тълкувателен резултат, до който се достига по пътя на тълкуването по чл.149, ал.1, т.1. Следващият резултат се състои в това, че съдържанието на въпросното понятие е определено в разпоредба от същия нормативен акт, в който се намира и тълкуваната. Това произтича от спазването на общите принципи на тълкувателната дейност, на които се подчинява и тълкуването, което КС прави по силата на чл.149, ал.1, т.1. Сред тези принципи е и този за единство на тълкувания акт, респ. за еднакво съдържание на използваните от него понятия, както и за систематическата връзка, в която отделните разпоредби се намират.
Пренебрегването на тези принципи свежда тълкуването до неговите буквални и езикови способи. Така може да се стигне до схващането, че придобиването на българско гражданство по рождение следва от биологичния акт (и факт) на раждането и е един своеобразен "родилен белег" (по силата, разбира се, и на действаща правна норма).
Смисълът на тълкуваното конституционно изискване за избираемост на президент не може да бъде този. Като го въвежда, разпоредбата на чл.93, ал.2 не го дефинира, това прави чл.25. Ето защо понятието, което чл.93, ал.2 съдържа, не е носител на някаква собствена конотация, така че връзката между двете посочени разпоредби е пряка.
Търсейки разглеждания смисъл, трябва да се излезе от предназначението, което Конституцията придава на въпросното изискване, респ. от коректно поставяне на тълкувателния въпрос, който трябва да изглежда така: В какви граници - и евентуално по какви съображения - е стеснен кръгът на български граждани, които могат да кандидатстват за държавен глава; каква връзка изисква Конституцията на евентуалните кандидати с българската държава и как трябва да е възникнала тази връзка, така че липсата й прегражда достъпа до висшата длъжност в държавата? Това равнище на разсъжденията, които съставляват съдържанието на тълкуването по чл.149, ал.1, т.1, изисква да се посочи най-напред, че гражданството е поначало трайна правно-политическа връзка между лицата и държавата. Макар и разкъсваема по волята на една от страните при определени условия (срв. и чл.25, ал.3 от Конституцията), тази връзка пряко произтича от учредителния акт на една конституционна държава. Ето защо не е случайно, че глава втора на Конституцията започва именно с чл.25, който регламентира основно право на гражданите - правото на българско гражданство, но е и нещо повече, тъй като определя - в известен смисъл - действието на Конституцията спрямо лицата (с уговорката, разбира се, която произтича от чл. 26, ал.2). Разпоредбата на чл.25 следователно определя кръга от лицата, които се "удостояват" с българско гражданство и на това основание имат правата, които се предоставят само на български граждани. В продължение на това може да се каже, че Конституцията има значение да определи кръга на субектите, които се допускат до "политическо участие".
От друга страна, понеже определя условията, при които на едно лице се признава качеството на български гражданин - и при това в ал.1, изр.1 ги определя пряко, - в тази му част чл.25 от Конституцията има сам по себе си значение и ефект на един правно-политически акт. Действието на този акт се състои в това да се признае българско гражданство на лицата, които отговарят на условията на ал.1, изр.1. Това действие се проявява с влизането в сила на Конституцията и се разпростира върху всички лица, които отговарят на въпросните условия. Щом като гражданството е правно-политическа връзка с държавата и отразява правно-политическа принадлежност към държавата, приетият от учредителната власт основен закон декларира тази връзка, създава ("учредява") я и я признава на всички, които отговарят на определени условия. В този смисъл няма място за спекулации относно действието на чл.25, респ. относно необходимостта на тази разпоредба да се придава изрично обратно действие и то да се разпростира и спрямо лицата, родени преди влизането й в сила. Тук не става дума за обратно действие на една правна норма, а за учредително действие на конституционна норма, която заварва определени фактически обстоятелства и започва да ги третира по определен начин. Не е необходимо също така наличието на правно-техническия механизъм на препращането между разпоредбите на чл.93, ал.2 и чл.25. Връзката между тях може да бъде установена и чрез тълкуването.
Щом като тълкуването трябва да отговори на въпроса за смисъла на конституционното изискване по чл.93, ал.2, то не може да не констатира очевидната пряка връзка с чл.25. Гражданството е основно право и не е оправдано самата Конституцията, която го установява, да допуска различно третиране на евентуално различни фактически състояния, заварени от нея. Поради характера и значението й и поради нейното пряко действие квалификацията, която тя дава на заварените фактически състояния, не може да бъде друга освен универсална и да обхване и случаите, доколкото има такива, които към този момент не са попадали в съответната категория, придавайки им съответстващ на Конституцията статус. Това именно следва от разпоредбата на чл.93, ал.2, т.е. от тълкуването на чл.93, ал.2 във връзка с чл.25. Ако тази връзка, която е очевидна, бъде дезавоирана, не е възможно изолираното тълкуване на чл.93, ал.2 да доведе до тълкувателни резултати, които излизат от разбирането, че "по рождение" означава кандидатът да е "станал" с раждането си български гражданин. Следствие от подобни тълкувателни резултати би било и положение, при което сред кръга от български граждани, които са избираеми като президенти, могат за се разграничават отделни и различни категории в зависимост от момента на раждането им и от закона, действал към този момент. Такъв резултат пряко противоречи на основното конституционно начало на чл.6. Единствено ако се приеме, че по силата на чл.25 статут на български гражданин притежават всички, които отговарят на условията му, не би се стигнало до такъв противоконституционен резултат. Във връзка с това още веднъж следва да се подчертае, че не става дума за обратно действие на конституционните норми, не става дума дори и за "преуреждане" на фактически състояния, а за квалификация по определен начин, за "удостояване", което основният закон безусловно може да предостави.
В заключение отговорът на един правилно поставен тълкувателен въпрос може да се формулира най-общо така:
"Български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията е този, който отговаря на условията на чл.25, ал.1, изр.1.
Всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход, може да бъде избиран за президент."
Необходимо е следователно евентуалният кандидат да отговаря на условията на чл.25, ал.1, изр.1, а не да е станал български гражданин с факта на раждането си.
3. Последното се потвърждава от един "исторически аргумент, който може да бъде извлечен от Закона за уреждане на поданството в Добруджа, приет през м.ноември 1940 г. във връзка с Крайовската спогодба. Законът урежда четири отделни хипотези в четири отделни текста. Основната е тази по чл. 1: "Стават български поданици от 15 септември 1940 г. всички румънски поданици от нерумънски произход, които на този ден са имали местожителство в земите, отстъпени на Царството по Крайовския договор".
Самият факт на този закон показва две неща. Първо, че е допустимо чрез (законодателен) акт на държавата да се признае българско гражданство. Второ, че гражданството не може да се свърже непременно и само с факта на раждането. Показва още, че по смисъла на конституционното изискване (на чл.93, ал.2) е меродавен определен тип връзка с българската държава (напр. поне единият от родителите да е български гражданин), а не моментът на раждането като момент на създаване на връзката. В този смисъл статусът на български гражданин по рождение като едно от условията за упражняване на пасивното избирателно право обхваща и хипотези, които не се изчерпват със "ставането" на български гражданин, когато дадено лице е родено. Ето защо, макар искането и решението да не обсъждат тази хипотеза - придобиването на гражданство "по право" - тя също се обхваща от по-общата категория "по рождение". Обратното би означавало (както в дадения пример) определени категории лица "от български произход" да бъдат третирани различно. Това, както се посочи, е в противоречие с основно конституционно начало. Още повече, че в разглеждания случай безусловно съществува връзката "българин по произход", която е "достатъчна" от гледище на чл.93, ал.2 от Конституцията.
Не е убедителен и доводът, който се прави на основата на предполаганите намерения на конституционния законодател. Първо, не е дефинирано действителното съдържание на целите, които са преследвани, както не е известно защо те са артикулирани чрез израза "български гражданин по рождение". Ако е щяло да бъдат отстранени от "участие" определени лица или определени категории лица, не е идентифициран обектът на тази дискриминация. Обратно - стенограмите от заседания на Великото народно събрание показват отказ да се въведе изискването "да е роден в България". Щом е така, смисълът на изискването не трябва да се търси в хипотетично взети обстоятелства - народност, дата, място на раждане и т.н., нито в неустановени цели на конституционния законодател, а в съдържанието на текста и от гледище на разума на изискването. То е ограничително в естествените граници, които произтичат от това, че става дума за избор на държавен глава, но не до степен, която да елиминира от политическо участие. Дори и в САЩ, от чиято Конституция (чл.2, § 1.5.) изглежда е пренесен безкритично текстът "по рождение", се счита, че "natural-born" е роденият и в чужбина от родители американски граждани (т.е. не е необходимо да е "native-born").
В заключение още веднъж следва да се подчертае, че изискването, предмет на тълкуването, е такова на самата Конституция, отнася се до избора на президент (респ. до възможността на избирателите да изберат определено лице) и има съдържание, което произтича от самата Конституция.