ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Любен Корнезов по к.д. № 17/91 г.
Смятам, че е противоконституционно решението на Тридесет и шестото народно събрание от 6 ноември 1991 г. за освобождаване от длъжност председателя на Българската телевизия. Съобръженията ми са следните:
Първо, както депутатът вносител на предложението за освобождаване, така и Народното събрание, приело решението, се позовават на чл.84, точка 8 от Конституцията. Това е неточно, защото в конкретния случай Народното събрание не черпи своите правомощия от този текст на Конституцията, който гласи: "Избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени от закона." Закон за Българската телевизия към настоящия момент няма. Има решение на Великото народно събрание, което е друг вид акт, с друга правна характеристика.
Второ, юридическото основание на правомощията на Народното събрание за приемане на това решение е дадено в § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, който посочва, че "до създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и за Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото народно събрание има по отношение на тези национални институции". Това правно основание е посочено в решението наред с неточното от моя гледна точка по чл.84, т.8 от Конституцията. Правя това уточняване, защото основният въпрос е спазването на § 6.
Трето, на основание посочения текст от Конституцията (§ 6) Народното събрание черпи своите правомощия да решава този въпрос при спазване на изискванията, регламентирани в решението за приемане на "Основните положения на временния статут на Българската телевизия и на Българското радио" от 22 декември 1990 г. (ДВ, бр.31/1991 г.). Този нормативен акт е нарушен, тъй като в него изрично е посочено, че "председателите на Българска телевизия и Българско радио се избират и освобождават от Великото народно събрание по предложение на комисията" (има се предвид Комисията по радио и телевизия).
Предложението като елемент от фактическия състав за освобождаване на Огнян Сапарев от длъжността председател на Българската телевизия изхожда от отделен депутат, което е видно от стенографския протокол от 6 ноември 1991 г. Вярно е, че народните представители имат законодателна инициатива (чл.86, ал.1 от Конституцията), но не във всички случаи. Примерно те нямат това право относно Закона за държавния бюджет, а в разглеждания случай не се касае за законодателна инициатива (приемане на закон), а за решаване на един персонален, кадрови проблем. Председателят на Българската телевизия може да бъде освободен единствено по предложение на парламентарната комисия, което е изискване на посоченото по-горе решение, а не по инициатива на народен представител. Това е нарушение на процедурните правила, което опорочава и самото решение.
Правно ирелевантен е фактът, че при приемането на решението за освобождаването на Огнян Сапарев не е била сформирана парламентарна комисия, след като за избора на нов председател се посочва тази комисия, като се има предвид нормативният акт, уреждащ временния статут на Българската телевизия.
Четвърто, нарушени са основни конституционни принципи, регламентирани в глава I и II от Конституцията. Принципите на демократизма и защита на личните права изискват изслушване на лицето, щом се засягат негови права. Това изискване е залегнало и в решението за временния статут на Българската телевизия. В конкретния случай не е дадена възможност на председателя на Българската телевизия да вземе отношение по предложението за освобождаването му. Накърнен е и принципът на правовата държава (чл.4 от Конституцията), който изисква от всички органи и лица спазване на правните норми. Народното събрание може да приема нови закони, да ги изменя, отменя и това е в неговите правомощия, но докато не направи това, е длъжно да ги спазва, включително и решението за временния статут на Българската телевизия.
С оглед на изтъкнатите доводи смятам, че решението за освобождаване на председателя на Българската телевизия противоречи на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията и на основни конституционни принципи, което налагаше прогласяването на неговото неприлагане.