Вид на акта
особено мнение по решение
Дата
30-12-1991 г.
Към дело

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Пенчо Пенев по к.д. № 17/91 г.

 

         По своята същност актът на Народното събрание представлява само един сложен фактически състав. За да бъде конституционосъобразно решението, необходимо е да са налице и двата елемента от този състав: предложение на комисията, наблюдаваща работата на Националната телевизия, и решение на Народното събрание по това предложение. В случая няма предложение и с това е нарушен § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, която прогласява, че до създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия Народното събрание осъществява правомощията, които Великото народно събрание има по отношение на тази институция. Правомощията на Народното събрание са регламентирани в Основните положения за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, приети с решение на ВНС от 22 декември 1990 г. Там е предвидено предложението за освобождаване на ръководителя на Българската телевизия да се прави от комисията, наблюдаваща нейната дейност. В случая изискването за предложение произтича от изричен конституционен текст - § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. Текстът по същество е една препращаща норма, задължителна за Народното събрание. То е упражнило неправомерно правомощията си, дадени му по силата на § 6, като е взело решение, без да е налице предложение от комисията.

         В самата формулировка на решението на Народното събрание също могат да се открият съображения в полза на такова разбиране. В решението като основание за вземането му е посочен чл.84, т.8 във връзка с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. В писменото становище на Народното събрание това основание се игнорира, като се отбелязва изрично, че "то се намира не в пряка връзка с временния статут на Българската телевизия и Българското радио". Това противоречие се задълбочава от явно демонстрираното разбиране в решението на Народното събрание, че именно § 6 е елемент от правното основание, тъй като в точка 2 от решението е възложено на Постоянната комисия към Народното събрание, която ще се занимава с радиото и телевизията, да предложи в едномесечен срок кандидатура за нов председател на Комитета по телевизия.

         От една страна, се приема, че § 6, препращащ към Временните правила, не е основание за вземане на решението по точка 1 (за освобождаване на председателя на Българската телевизия), а от друга - именно на това основание се възлага на постоянната комисия, която ще се занимава с радиото и телевизията, да предложи нова кандидатура. И в двата случая има равностойност на хипотезите и би следвало да се постъпи по един и същи начин, а именно в изпълнение на правомощията на Народното събрание, предвидени в § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията - и освобождаването, и назначаването да става по предложение на комисията. Предложението е съществен и въздигнат от Конституцията елемент от фактическия състав и в двата случая. Без значение е, че това правно-технически е сторено индиректно, чрез препращаща конституционна норма на § 6 от преходните и заключителните разпоредби.

         Конституционното изискване за предложение за избор и освобождаване на председателя на Българската телевизия има своя мотив в осигуряване на максимална демократичност на процедурата по избора или освобождаването на ръководителя на такава важна национална институция. Пренебрегвайки тази процедура, на практика е осуетена на два пъти възможността за дебатиране по същество на основателността на съображенията за освобождаване на досегашния ръководител на телевизията: веднъж в комисията и втори път в самото Народно събрание при обсъждане на евентуалното нейно предложение. С това е нарушена не само конституционно установената процедура по силата на § 6, но основен конституционен принцип за демократичност на дейността на парламента и в частност при вземане на неговите решения.

         По тези съображения и нa основание чл. 32, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд подписвам с особено мнение решението по конституционно дело № 17/1991 г.