ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Александър Арабаджиев по к.д. № 17/91 г.
Решението на 36-о Народно събрание от 6 ноември 1991 г. (ДВ, бр.94 от 15 ноември 1991 г.), с което е освободен от длъжност ръководителят на Българската национална телевизия (в решението е посочено неправилно наименованието на длъжността), е противоконституционно. Ето защо Конституционният съд е оправомощен да установи неговата противоконституционност (чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, респ. чл.12, т.2 ЗКС), от което (установяване) и съгласно чл.22, ал.2 ЗКС би произтекла неприложимостта му.
Доколкото в решението на Конституционния съд решаващо е съображението, според което преценката за конституционосъобразност се прави единствено на плоскостта на това, дали са нарушени разпоредби от Конституцията, а именно нарушение на конституционна норма липсва, следва да се има предвид, че разглежданото решение на Народното събрание е основано, както изрично е отбелязано в него, на две конституционни норми. Те определят правомощия на Народното събрание в различен контекст и в случая и двете се явяват нарушени.
Според едната - чл.84, т.8 от Конституцията, Народното събрание избира и освобождава "...ръководителите...на други институции, определени от закона". Закон, според който Народното събрание избира и освобождава ръководителя на Българската телевизия, все още не е приет. Следователно от чл.84, т.8 от Конституцията не произтича правомощие на Народното събрание да освободи председателя на Българската национална телевизия и ако в тази разпоредба Народното събрание е намерило основание, за да постанови решението си от 6 ноември 1991 г., то е упражнило правомощие, което няма.
Разбира се, именно Народното събрание е компетентно да освободи - ако намира това за правилно - действащия председател на Българската телевизия, както и да избере нов. Това му правомощие обаче произтича от § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, на която решението от 6 ноември 1991 г. също се позовава. Това е норма, определено конституционна, от която се черпи правомощието и която определя условията за неговото упражняване. Без тук да се възпроизвежда, от съдържанието й е видно, че до създаването на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия Народното събрание осъществява по отношение на тази национална институция правомощията, които е имало спрямо нея Великото народно събрание. Самите правомощия на Великото народно събрание, а оттам и на Тридесет и шестото народно събрание са установени в Основните положения за временния статут на Българската телевизия и Българското радио (ОП). Основните положения, приети с решение на Великото народно събрание от 22 декември 1990 г. (ДВ, бр.3 от 11 януари 1991 г.), предоставят на Великото народно събрание, а по силата на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията и на Народното събрание, компетентността да наблюдава пряко дейността на Българската телевизия в качеството й на общонационален, автономен информационен и културен институт. Касае се за функция, която не попада пряко нито в законодателната власт на Народното събрание, нито в упражнявания от него парламентарен контрол (срв. чл.62 от Конституцията). Без да се обсъждат съображенията, поради които Великото народно събрание я е поело, но очевидно свързани с разбираемата значимост на институтите, за които се отнася, действащото Народно събрание също я притежава и упражнява. Щом е така, изпълнението й трябва да бъде в рамките на Конституцията, която е единствено неин източник. Конкретната норма, която я предвижда, е споменатият § 6. Следвана по този начин, логиката на тълкуване на конституционната норма я конструира така: "Народното събрание избира и освобождава ръководителя на Българската национална телевизия при спазване на Основните положения на временния статут на Българската телевизия и Българското радио." А според ОП председателят на Българската телевизия се избира и освобождава от (Великото) Народното събрание по предложение на Постоянната комисия за радио и телевизия. Известно е, че тази процедура не е спазена в случая. Неспазването й води до противоконституционност на решението за освобождаване на ръководителя на Българската телевизия, защото не е осъществен един от елементите на фактическия състав по постановяване на такова решение, към който самата Конституция препраща. От това, че препращането е към акт, който съставлява решение на Народното събрание, не следва, че нарушено се явява правило, което не се ползва с конституционна степен на юридическа сила. Към въпросното изискване препраща конституционна норма и в този смисъл не става дума за различни, неравностойни елементи на фактическия състав. Изводът се потвърждава и от мястото на Постоянната комисия за радио и телевизия съгласно ОП. Чрез нея Народното събрание "наблюдава пряко" двата института, на нея е възложено да подготвя и внася в Народното събрание законопроекти и решения, свързани с работата им и ръководството им. Мястото, което й е отдадено в ОП, и функциите, определени й с тях, я отличават от останалите постоянни комисии, предназначени да подпомагат дейността на Народното събрание или да упражняват от негово име парламентарен контрол (чл.79, ал.2 от Конституцията), защото до създаването на нова законодателна уредба на Българската национална телевизия Народното събрание осъществява спрямо нея правомощия, които се включват в съдържанието на израза "наблюдава пряко", а не на обикновен парламентарен контрол. Това още веднъж очертава същинското съдържание на конституционната норма (§ 6) и подчертава значимостта на предвидената процедура за вземане на решение за избиране или освобождаване на ръководителя на Българската телевизия.
На последно място, изискването за конституционност на законите и другите актове на Народното събрание е по-широко от буквалното съответствие с разпоредбите на Конституцията, така че и преценката за конституционосъобразност не може да се прави само на основата на това, дали директно са нарушени определени конституционни разпоредби (респ. процедури). В основата на конституционния текст са поставени известни ценности на обществото в осъществявания от него преход от едно състояние в друго. Част от тях са очертани в преамбюла на Конституцията и са конкретизирани в Основните й начала (глава първа), както и в Основните права и задължения на гражданите (глава втора). Във върховен конституционен принцип са въздигнати правата на личността, нейното достойнство и сигурност, а това, че Република България е правова държава, съставлява основно начало на Конституцията. Разглежданите принципи и основни начала са и изрично декларирани, те са и основа за създаването на останалите конституционни текстове, и критерий при приложението на Конституцията и при преценката за нейното спазване. В техния дух, т.е. в духа на Конституцията, е точното спазване на предвидените процедури, вкл. и при вземането на решение за освобождаването на ръководителя на Българската телевизия.