Определение

при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 4 март 2010 г. конституционно дело № 4/2010 г., докладвано от съдията Благовест Пунев.

Производството е по реда на члЛ49, ал.1, т.2 от Конституцията.

Делото е образувано на 10.2.2010 г. по искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание. С него се иска да бъде установена противоконституционността на § 38, т.З от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване /ЗИДЗЗО//обн. ДВ, бр.101/18.12.2009 г./, с който се създава нова ал.12 на чл.59 ЗЗО и § 39 ЗИДЗЗО, с който се създава нов чл.59в 330 /обн. ДВ, бр.70/98 г. и ДВ, бр.101/2009 г./

В искането се поддържа, че оспорените текстове противоречат на чл.6 и чл.52, ал.1 от Конституцията, които визират равенството на гражданите пред закона и правото на здравно осигуряване, което гарантира достъпна медицинска помощ. С първия от оспорените текстове, от една страна се създава неравнопоставеност между гражданите - пациенти от различни населени места и региони, тъй като медицинското им обслужване от определени лечебни заведения за болнична помощ, не е съобразено с техните нужди, поради това, че е поставено в зависимост от медицинските специалности, посочени в текста на новата ал.12 на чл.59 330. От друга страна, този текст създава неравнопоставеност между самите лекари, една част от които с оглед притежаваните от тях определени в него специалности, имат право на допълнителен трудов договор по Кодекса на труда /КТ/, а другите, без тези специалности - нямат такова право.

С втория от оспорените текстове, според вносителя на искането се нарушава гарантираното с чл.52, ал.1 от Конституцията право на достъпна медицинска помощ, тъй като новият чл.59 в 330 въвежда критерии, които ограничават това право за гражданите от различните райони и населени места на страната. На лечебните заведения, които не отговарят на тези изисквания, се забранява да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, което води до тяхното закриване без съобразяване с конкретната нужда на гражданите. С това те са лишени от достъпна медицинска помощ, въпреки че са заплатили своята здравна вноска. Поради това се иска от Конституционния съд да установи противоконституционността на чл.59, ал.12 и чл.59в 330, създадени с § 38, т.З и § 39 ЗИДЗЗО.

Производството е във фазата по допустимостта на искането.

Съдът констатира, че е сезиран от легитимен субект на инициатива по чл.150, ал.1 от Конституцията - повече от изискуемия брой от 1/5 от народните представители от 41-то Народно събрание. Искането е с предмет установяване противоконституционност на законови разпоредби, което е в правомощията на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията.

При наличие на горната констатация Конституционният съд намира, че искането е допустимо и следва да се допусне за разглеждане по същество. С оглед предмета на конституционното производство съдът счита, че като заинтересовани страни по делото следва да се конституират Народното събрание, Министерският съвет, министърът на здравеопазва­нето, министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз, Съюзът на пациентите в България.

По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл.19, ал.1 от ЗКС, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ :

Допуска за разглеждане по същество искането на 54 народни представители от 41-то Народно събрание за установяване противоконсти- туционността на чл.59, ал.12 и чл.59в от Закона за здравното осигуряване /обн. ДВ, бр.70/98 г. поел. изм. ДВ бр. 101/2009 г./, създадени с § 38, т.З и § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване /обн. ДВ, бр.101/2009 г./