Определение

при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 16 март 2010 г. конституционно дело № 2/2010 г., докладвано от съдията Пламен Киров.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т.2 от Конституцията.

Делото е образувано на 21.01.2010 г. по искане на 54 народни представители в 41-то Народно събрание за установяване противоконсти- туционността на Закона за изменение на Закона за Националния архивен фонд (обн. ДВ, бр. 103/2009 г., в сила от 29Л 2.2009 г.).

В искането се твърди, че разпоредбите на Закона за изменение на Закона за Националния архивен фонд (обн. ДВ, бр. 103/2009 г., в сила от 29Л2.2009 г.) противоречат на чл.4, ал. 1, чл.67, ал.2, чл.87, ал.1 и 88, ал.1 от Конституцията на Република България. Според вносителите на искането с разпоредбите на Закона за изменение на Закона за Националния архивен фонд се въвеждат съществени промени в устройството и структурата на

Държавна агенция „Архиви", засягат се трудовите права на работещите в нея и се преурежда функционирането на Националния архивен фонд. Приетата от Народното събрание нова законодателна уредба съдържа 16 параграфа, които изменят текстове на Закона за Националния архивен фонд (обн. ДВ, бр.57/2007 г., в сила от 13.07.2007 г., поел. изм. бр.103/2009 г., в сила от 29.12.2009 г.), като при нейното гласуване парламентът, според вносителите на искането, е нарушил уредената в основния закон процедура за приемане на законите. Законопроектът е приет на първо четене и веднага след това се преминава към гласуването му на второ четене с прочитане и гласуване на всички текстове an bloc, въпреки възраженията на народни представители, които са изразили желание да направят предложения по отделни негови текстове между първото и второто четене. Законопроектът не е преминал през допълнително обсъждане между двете четения в постоянни комисии на Народното събрание. Вносителите на искането смятат, че в конкретния случай „народните представители са били лишени от правото си на законодателна инициатива", въпреки възраженията по процедурата, които са направили в пленарното заседание. Според тях юридически и практически е невъзможно народните представители да направят законодателни предложения по отделните текстове при обсъждане на законопроекта още на първото четене. Подобна възможност не се дава нито от Конституцията, нито от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Групата народни представители смятат, че при гласуването на оспорвания закон Народното събрание не е могло да приложи хипотезата на чл.88, ал.1, изречение второ, т.е. по изключение двете гласувания да се извършат на едно и също заседание, доколкото това изключение от общото правило, че двете гласувания се провеждат на две отделни заседания, е приложимо единствено за безспорните и кратки законопроекти, както и ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменения или допълнения на отделните текстове.