Особено мнение на съдията Асен Манов
Намирам, че искането за установяване на противоконституционност на чл.33, ал.3 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) не противоречи на чл.60, ал.1 от Конституцията и е неоснователно.
Самият чл.60, ал.1 от Конституцията предвижда размерът на данъците да се определя в абсолютен размер, еднакъв за всички данъкоплатци, а в определени граници (с установени минимум и максимум) да се определи и конкретният данък. Това следва от съдържащото се в текста изискване данъците да бъдат съобразени с доходите и имуществото на гражданите. За да се спази това изискване е необходимо облагателният орган да може да определи по-висок или по-нисък данък в зависимост от имущественото състояние на данъкоплатеца. Тази възможност следва да бъде осигурена в съответния закон. Именно това е направено с чл. 31 т.3 - 7 ЗОДФЛ, като размерът на патентния данък за определени занятия и дейности е определен "от - до", а с чл. 33, ал.3 е предвидено конкретният размер на данъка да се определя от общинските съвети. По този начин разпоредбата на чл.60, ал.1 от Конституцията не само не се нарушава, а напротив - прилага се в нейната пълнота, защото се държи сметка за изискването данъците да се определят индивидуално при съобразяване с имущественото положение на данъкоплатеца.
Конституционното изискване данъците да се определят по вид и размер със закон е спазено в чл.31, т.3 - 7 ЗОДФЛ и с този текст се изчерпват задълженията на законодателя по чл.60, ал.1 от Конституцията. По-нататъшните действия - индивидуализирането на данъците с оглед икономическата ситуация в общините и материалните възможности на данъкоплатците е въпрос на събиране на данъците и няма пречка той да бъде възложен на общинските съвети.