Особено мнение на съдията Асен Манов
Намирам, че е противоконституционна разпоредбата на чл.349, ал.3 от Наказателнопроцесуалния кодекс, съгласно която Върховният касационен съд може да не образува касационно производство в случаите, когато е наложено наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е присъдено обезщетение поотделно до 600 000 лева или когато повторно обжалваната присъда за утежняване положението на подсъдимия е същата, еднаква или по-благоприятна за него от веднъж отменената по същото искане.
С тази разпоредба законодателят е предоставил на касационната инстанция правото на свободен избор, дали да разгледа една жалба или не. При това не са установени критериите и границите, в които това право може да бъде упражнено. Член 349, ал.3 НПК представлява изключение от създадения с Конституцията триинстанционен наказателен процес и това е налагало условията, при които то ще бъде прилагано, да бъдат ясно определени от закона. Липсата на конкретна уредба на случая ще доведе до неравенство на страните в наказателния процес, а оттам и до произволно отношение при разглеждане на касационните жалби в посочените случаи. Не е оправдание твърдението, че се касае до маловажни случаи. Налагането на наказание от една година лишаване от свобода съвсем не е леко наказание, за да се счита случаят за маловажен и да се лиши подсъдимият от възможностите да иска касационен контрол на присъдата му.
Липсата на конкретна и ясна уредба на предвиденото в чл.349, ал.3 НПК изключение от принципа за триинстанционност на наказателния процес е нарушение на чл.4, ал.1 от Конституцията и на съдържащото се в него положение, че България е правова държава, която се управлява според законите на страната.