Особено мнение на съдията Александър Арабаджиев
Подписал съм с особено мнение Решение № 16 от 16 юни 1998г. по к.д. № 7/ 1998 г. в частта, в която е оставено без уважение (отхвърлено) искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.349, ал.3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), създадена с § 20 от Закона за изменение и допълнение на НПК (ДВ, бр.21 от 21 февруари 1998 г.). Съгласно тази разпоредба касационната инстанция може да не образува касационно производство, когато е наложено наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е присъдено обезщетение поотделно до 600 000 лв. или когато повторно обжалваната присъда за утежняване положението на подсъдимия е същата, еднаква или по-благоприятна за него от веднъж отменената на същото основание.
Дадена е следователно възможност на касационната инстанция да откаже да образува касационно производство, като прояви дискреция във всяка една от посочените три хипотези (“факултативна“ касация).
Намирам, че в този й вид уредбата съдържа недостатъци, които разкриват противоречия с някои конституционни начала на наказателния процес. Като е предоставил на касационната инстанция правото на дискреция при образуването на касационно производство в разглежданите три случая, законодателят не е определил границите, в които тя може да бъде упражнена. Всъщност този стадий от производството пред касационната инстанция е останал изцяло неуреден. В това отношение не е достатъчно да се предположи, както се прави това в становището на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, че в хода на съдебната практика ще бъде създадена и доразвита съответна процедура от страна на Върховния касационен съд. След като разпоредбата на чл.349, ал.3 НПК поначало представлява изключение от изискването наказателният процес да бъде триинстанционен, необходимо е условията, при които изключенията ще бъдат прилагани, да бъдат определени от закона. И в тази фаза на наказателния процес, респ. на касационното производство (която би завършила с правораздавателен акт, а не с акт на разпореждане), следва да намерят приложение конституционните гаранции за равенство на гражданите пред закона, за равенството на страните в наказателния процес и за осигуряване, също при условията на равенство, на участие и на право на защита във всички стадии на процеса.
Липсата на уредба на разглеждания стадий води до несъответствие на разпоредбата на чл.349, ал.3 НПК с изискванията за еднакво приложение на закона на основата на предварително установени и известни за всички критерии. Това, в крайна сметка, са изисквания, които произтичат от конституционния принцип за върховенство на закона (чл.4, ал.1 от Конституцията) и тяхното неспазване води до противоконституционност на тази разпоредба. Реализирането на обществено значими цели в интерес на доброто управление на правосъдието трябва да бъде съпътствано от процедурни гаранции срещу произволни решения. Създаването на препятствия срещу явно неоснователни жалби не може да бъде за сметка на ограничаване на възможностите за упражняване на конституционно установени права, съответно за сметка на необосновано стесняване действието на основни конституционни начала на наказателния процес.