Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Разпоредбата на чл.17, ал.5 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС), според която съдебните решения по установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка са окончателни, е противоконституционна.
Съображенията ми за това са следните. Правото на обжалване е основно конституционно субективно право, което принадлежи на всеки гражданин и юридическо лице. Това право е средство за защита срещу нищожни, недопустими или неправилни решения на съда или административните органи. Ограничаването му е допустимо само при наличието на определени конституционни основания за това и може да става само със закон. Конституционният съд е компетентен да преценява конституционосъобразността на въведено със закон ограничение, като изследва всеки конкретен случай за наличието на такива конституционни основания.
В конкретния случай разпоредбата на чл.17, ал.5 ЗУКТС изключва възможността за каквато и да е защита срещу нищожни, недопустими или неправилни решения на компетентия окръжен съд. Такава защита беше възможна по реда на извънредните способи преди въвеждането на триинстанциионно производство. С отпадането на извънредните способи за контрол върху нищожни, недопустими или неправилни решения отпадна и единствената възможност за защита срещу такива решения.
Следва да се акцентира върху обстоятелството, че разпоредбата на чл.17, ал.5 ЗУКТС не е отклонение от триинстанционното производство, а изключва защитата срещу порочни решения. Окръжният съд е единствената инстанция и всяка негова грешка е фатална.
Ограничаването на правото на обжалване не може да бъде аргументирано с обществен интерес. Ако решението на окръжния съд е нищожно, недопустимо или неправилно и с него една законна стачка е обявена за незаконна , очевидно се уврежда правото на стачка, гарантирано в чл.50 от Конституцията. Едва ли може да се поддържа, че съществува обществен интерес от нищожни, недопустими или неправилни съдебни решения.
От друга страна, ако с нищожно, недопустимо или неправилно решение една незаконна стачка е обявена за законна , изключването на обжалването води до злоупотреба с правото на стачка и лишава от право на защита лицата, които са предявили иск по чл.17, ал.1 ЗУКТС – работодателят или работниците, които не стачкуват.
В двата случая съществуването на едно порочно решение в правния мир е нарушение на установения принцип в чл.121, ал.2 от Конституцията, според който “Производството по делата осигурява установяването на истината”.
От друга страна, бързото съдебно уреждане на спора ще предотврати евентуални вреди от незаконната стачка, и то единствено в хипотезата на обявена и започнала стачка, но не и при завършила такава. Необжалваемостта на решенията относно вече завършили стачки е очевидно безсмислена и не може да бъде обоснована с никакъв обществен интерес.
По изложените съображения считам, че разпоредбата на чл.17, ал.5 ЗУКТС противоречи на чл.50 и чл.121, ал.2 от Конституцията.
Същевременно разпоредбата на чл.17, ал.5 ЗУКТС не съответства на общопризнатата норма на международното право , според която “Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията и закона” – чл.8 от Всеобщата декларация за правата на човека. Едва ли е необходимо да се повтарят изложените аргументи, за да се доказва, че порочното съдебно решение, което не подлежи на какъвто и да е контрол, не може “ефективно” да възстанови и защити правото на стачка.