Особено мнение на съдията Димитър Гочев
За мое съжаление не мога да се присъединя към мнозинството от съдиите при решаването на това дело по два от атакуваните текстове – чл.3, ал.1 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС) и пар. 7 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон.
1.Относно чл.3, ал.1, с който се създава задължение за всички лекари и стоматолози, които упражняват професията си, за членуване в Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България. Тази разпоредба противоречи на принципа на свободата на сдружаване по чл.44, ал.1 от Конституцията.
Наистина в посочения конституционен текст не е регламентирано правото да не се членува в дадена организация и сдружение, но нашият Конституционен съд е имал възможност да се произнесе относно широкото съдържание на правото на сдружаване по чл.44, ал.1 от Конституцията в решението си № 10 от 1994 г., в което дава задължително тълкуване на този текст, като подчертава принципа на доброволността на сдружаването. Този принцип на доброволност без съмнение съдържа и правото на всеки да не се асоциира в съществуваща организация или да участва в създаването на такава. Това предполага, че законодателят на това основание няма право да създава със закон задължение за участие в някое дружество, съюз или синдикат.
За да се отхвърли искането в мотивите на решението се приема тезата за неприложимост на чл.12 и чл.44 от Конституцията, тъй като в случая се касае до създаване на корпорация на публичното право, каквито корпорации са извън приложното поле на тези два конституционни текста. Законодателят можел да създаде задължение за членуване в такива публично правни корпорации.
За да се обоснове тази теза в мотивите на решението не се прави извод от текста на чл.12 и чл.44 от Конституцията, а преди всичко на доводи от практиката на Европейския съд за правата на човека.
Аз съм напълно съгласен с възприетия подход на тълкуване на текстовете що се отнася до ползване на доводи и разрешения от практиката на Европейския съд за правата на човека по прилагане и тълкуване ЕКПЧ и конкретно чл.11 от нея, който текст има аналогично съдържание на чл.44 от нашата Конституция. Това е така по две причини – първата, че ЕКПЧ по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното ни право и има предимство пред вътрешното ни законодателство (дали и пред Конституцията – това е спорно). Втората причина е, че по силата на чл.46 ЕКПЧ решенията на ЕСПЧ са задължителни, включително относно на дадено тълкуване на текстове на конвенцията.
Конституционният съд трябва да прилага и тълкува текстовете на Конституцията по начин, съобразен с практиката на ЕСПЧ, тогава, когато с решение е дадено тълкуване на аналогичен текст на конвенцията.
Затова съвсем правилно в решението, след като се цитират решения на ЕСПЧ, се прави разлика в режима на свободата на сдружаване в случаите, когато се касае до сдружение от областта на частното право и корпорации от публичното право, създадени със закон и изпълняващи публичноправни функции.
Не мога обаче да се съглася с извода, че чл.12 и чл.44 от Конституцията не са приложими при преценката на конституционосъобразността на закона,, тъй като БЛС и ССБ били именно корпорации на публичното право, създадени със закон и изпълняващи публичноправни функции.
На първо място двата съюза не са създадени с атакувания закон. Такава разпоредба няма.
Двата съюза, които са конституирани като заинтересувани страни по делото, сами твърдят, а са представили и доказателства по делото, че са регистрирани като сдружения с нестопанска цел по реда на ЗЛС. Че те са именно такива сдружения личи и от техните устави.
С разпоредбите на закона те са обявени за “съсловни организации”, без да е прогласено тяхното прикротяване или закриване като сдружения с нестопанска цел или преобразуване. Напротив – в пар. 2 и 3 ПЗР на закона се говори за “съществуващи дружества”.
Аз приемам, че със закона се придават публичноправни функции на съществуващи две сдружения с нестопанска цел от категорията именно на сдруженията на частното право и това в никакъв случай не превръща регистрираните с решение на съда по ЗЛС сдружения в създадени със закон корпорации на публичното право, каквито са без съмнение сочените в решението примери (решението Льо Компт Ван Льовен и Де Майер). Първо – дали може със закон да се отмени ефекта на регистрационното решение на съда? Дори и да може – с този закон не е направено.
Ако ние като Конституционен съд прилагаме практиката на ЕСПЧ, в случая не можем да не се съобразим с решението на ЕСПЧ по делото Сигурйонсон срещу Исландия (30 юни 1993 г. – сер.А № 264), в който се разглежда случай, при който на сдружение с нестопанска цел със закон му е възложено изпълнението на публичноправни функции. В това решение е прието, че “фактът, че частноправна асоциация изпълнява определени функции, възложени й със закон, няма за последица превръщането й в корпорация на публичното право”.
Затова аз намирам, че разпоредбите на чл.12 и чл.44 от Конституцията намират приложение по отношение на режима на членуване в Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България и следователно въвеждането в закона на задължение за членуване в тези две организации противоречи на цитираните разпоредби на Конституцията.
2. Относно пар. 7 от ПЗР на закона, с който се създава нова т.3 от чл.330, ал.2 от КТ.
Намирам текста също за противоконституционен. Създава се основание за уволнение без предупреждение на заличените лекари и стоматолози от регистъра на колегията за срок от 3 месеца до 2 години. Намирам, че прекратяването на трудовите отношения по реда на чл.330 КТ в зависимост от една временна наказателна мярка и в нарушение на прогласеното от чл.48 от Конституцията право на труд.