СТАНОВИЩЕ
на съдията Румен Ненков по к.д. № 6/2010 г.
Аналогично на особеното мнение, изразено от мен по к.д. № 10/2009 г., намирам, че искането е направено от лица извън кръга по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, а това съставлява още едно основание да бъде отклонено и производството по делото – прекратено при условията на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.
Поддържам становището си, че от разпоредбата на чл. 112 от ЗИНП не следва, че онези, които са заинтересовани да оспорят обявените изборни резултати, могат да използват лицата или органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията само като “пощенска кутия” с оглед препращане на изготвено от тях искане на Конституционния съд. Те разполагат единствено с инициативата за започване на конституционно производство. Недоволството им може да бъде уважено от орган или група лица по чл. 150, ал. 1 от Конституцията чрез изготвяне на съответно мотивирано искане до Конституционния съд, но може и да бъде отхвърлено от същите. Органът или лицата, чрез който е направено оспорването, са длъжни да проверят не само допустимостта му от гледна точка на легитимация, правен интерес, срок и пр., но и по същество да решат дали приемат или отхвърлят фактическите и правните съображения на оспорващия.
Произнасянето на Конституционния съд в изпълнение на правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията е възможно само тогава, когато е сезиран с искане на органи или група лица, визирани в чл. 150, ал. 1 от Конституцията. В настоящия случай компетентният държавен орган (главният прокурор) не е изготвил такова искане и дори не е изразил изрично подкрепата си за фактическите и правните съображения на заинтересованите политически субекти, оспорващи законността на допълнително обявените от ЦИК на 19.02.2010 г. резултати от парламентарните избори, проведени на 5.07.2009 г. Поначало Конституционният съд не е сезиран надлежно, за да пристъпи към преценка на други предпоставки за допустимост.
Съдия: Румен Ненков
