ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Маргарита Златарева по к.д. № 3/99г.
Особеното мнение се отнася до частта от решението, в която се обсъжда противоконституционността на партия “ОМО Илинден-ПИРИН” в светлината на забраните, визирани в чл.44, ал.2 от Конституцията и се обявява същата за противоконституционна.
1. Изразяващият особеното мнение споделя възприетото в решението на Конституционния съд, че следва да се изостави разбирането, залегнало в старата практика на съда (Решение № 4/92 г. по к.д. № 1/91 г. и Определение № 9/96 г. по к.д. № 30/96 г.) и се присъединява към тезата, че обхватът на преценката за конституционност на една партия включва не само юридическият състав по нейното възникване, но и самата дейност на партията. Защото, ако програмните цели и платформа на една партия, обективирани в устава й и проверявани от регистърния съдия при вписването, внушават законосъобразно доверие и са в съответствие с конституционните принципи, това не означава, че последващата вписването дейност на партията не следва да бъде обект на контрол. Този контрол не се дублира с предвидения съдебен контрол по чл.22 от Закона за политическите партии (ЗПП) независимо, че забранените области и дейности за една партия по чл.3 от ЗПП – мащаб за проверка от Върховния касационен съд - и по чл.44, ал.2 от Конституцията, и на който текст се опира Конституционният съд, донякъде се покриват. И това е така, защото съдебното производство пред Върховния касационен съд се образува само по искане на главния прокурор, а инициатива за конституционен контрол на една партия имат по-широк кръг субекти - лицата, посочени в чл.150, ал.1 от Конституцията. От друга страна, съдебното производство, развиващо се по ГПК, разполага с повече процесуални способи за изследване на спора, включително и с това, че решението за разпускане на една партия подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния касационен съд. Следователно става дума за преследване на един и същи резултат, който е предвиден да се постигне по два различни, непротиворечащи си и непоставени в зависимост помежду си правни способи.
2. Правомощието на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията не е нито за абстрактен, нито за конкретен нормен контрол. Касае се за един от редките случаи, в които Конституционният съд трябва да проверява конкретни юридически факти и събития и който се доближава до проверката, извършвана в обикновен съдебен процес от съдилищата.
За да се провери конституционосъобразността на партия “ОМО-Илинден - ПИРИН”, следва да се използва формално–догматичният подход на проверка, при който събраните от Конституционния съд писмени доказателства за твърдяната противоконституционна дейност на партията следва да се съпоставят с конкретните забрани, посочени в чл.44, ал.2 от Конституцията. След това може да се използва и подходът, присъщ на конституционното правосъдие, при който се държи сметка за последиците от едно положително решение по чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията.
3. Въведените в чл.44, ал.2 от Конституцията забрани се отнасят до дейността на всички правосубектни или не организации в страната и не е спорно, че включват и организациите с политически цели и задачи. Разпоредбата счита за противоконституционна всяка дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите; забранява организации, които създават тайни и военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
В искането до Конституционния съд се поддържа, че партия “ОМО-Илинден - ПИРИН” действа срещу единството на нацията, срещу суверенитета и териториалната цялост на България и че тези й цели и дейност датират от 1990 г., когато фактически е създадена организацията като независимо македонско сдружение “Илинден”, чийто правоприемник е партията.
4. Партия “ОМО-Илинден - ПИРИН” е регистрирана в регистъра за политическите партии с решение от 12.02.1999 г. по ф.д. 12802/98 г. на Софийски градски съд, което е обнародвано в ДВ, бр.16 от 23.02.1999 г. Съгласно чл.11 от Закона за политическите партии от този момент партията става правоспособен субект и може да се появи в политическия живот. Именно моментът на възникване на организацията като политическа партия следва да бъде меродавен за изследване на дейността й и съответствието й с конституционните забрани на чл.44, ал.2 от Конституцията. Да се приеме, че различни прояви на някои от членовете на ръководството на партията от 1990 г. до възникване на партията, предизвикващи противоконституционна преценка, влияят на крайния извод при спора за конституционност на партията, е твърде смело и правно необосновано. Правоприемство между сдружение с идеална цел, неправоспособно поради отказана регистрация по Закона за лицата и семейството, и политическа партия може да се доказва с оглед придобито имущество. Но твърдението за правоприемство на идеи и дейност противоречи на същността на мисленето като човешка дейност, която подлежи на промяна и развитие, особено когато се касае до политическа идеология. Историята на България познава редица примери на еволюция на политически идеи. Затова изразяващият особеното мнение приема, че мащаб на проверката за конституционосъобразност на партия “ОМО-Илинден - ПИРИН”са всички събрани данни за дейността на партията след нейното учредяване. За да не се приеме, че подходът е строго формалистичен, дейността на партията може да започне да се изследва от един момент, предхождащ съдебното решение за регистрация и обнародването му в “Държавен вестник” и това е провеждането на учредителното събрание от 28.02.1998 г. в гр. Гоце Делчев, на което е приет уставът на партията.
По делото са представени няколко статии и интервюта, дадени от дейци на обсъжданата партия пред вестници в Република Македония. В статия от секретаря на партията Иван Гаргавелов във в. “Нова Македония” от 22.03.1998г. авторът отправя нападки срещу българската партия ВМРО, нейния председател и нейни симпатизанти, срещу идеята на националисти “за България на три морета” и в защита на идеята за съществуване на македонски етнос в Югозападната част на България. В интервю на Безев – зам. председател на партията пред в. ”Македонско слънце” от 27.03.1998 г. се критикуват мадеконските политици, които са забравили лицата с македонско самосъзнание, живеещи в България. Във в. ”Македонско слънце”от 10.04.1998 г. е публикувана декларация на ОМО “Илинден” под заглавие “В България живеят българи”, в която се обвинява властта в България, че има териториални претенции и се декларира, че никой няма право да решава съдбата на македонците, живеещи в България. Следващите писмени доказателства: дописки във в. ”Македония” от 16.02.1999 г. и от 20.02.1999 г., интервюта на председателя на партията от 1.10.1999 г.във в. ”Македонско слънце” и във в. ”Нова Македония”от 20.10.1999 г., и на член на партията Киряков от 16.10.1999 г. сочат поддържане на същата идея за македонско малцинство и за стремеж на членовете на партията към икономически подем на югозападната част на България и интеграция на участващите в партията във властта.
5. Поставя се въпросът – действат ли тези изявления и убеждения против териториалната цялост на държавата, на което основание мнозинството приема партията за противоконституционна.
Изказването на председателя на партията в интервю пред в. ”Нова Македония”от 20.10.1999 г. за “отцепване” на югозападния район на България, ако не се удовлетворят исканията й, не би могло само за себе си да обоснове извод за противоконституционност на партията. И това е така, защото едно изявление не може да се тълкува като призив към действия по отцепването или да създаде опасност за териториалната цялост на България поне до момента, в който то е изолирано, неподплатено с реални действия срещу демократичния ред и не може да се приеме като част от концепцията на партията. Заплахата трябва да бъде толкова сериозна, че действително да представлява явна и непосредствена опасност.
Напротив, в публикацията от 16.02.1999 г. във в. ”Дневник” се отразява писмо на партия “ОМО-Илинден-ПИРИН” с изявление, че “разбираемо е изоставянето на териториалните претенции към съседните държави”. В писмото на активиста на партията Стойко Стойков, публикувано в скопския вестник “Македония днес” от 6-9.01.2000 г. изрично се заявява, че концепцията на “ОМО-Илинден-ПИРИН” е, че “самото обединение на Македония може да се извърши единствено в рамките на Европейския съюз”.
В другите цитирани доказателства се обвинява политиката, водена от България, Република Македония, Гърция. Критиките към държавната власт обаче са обичайно средство на борба за властта на всяка политическа партия в опозиция. Вярно е, че са отправени и обидни нападки към българската нация, което само по себе си обаче не е дейност, насочена към териториалната цялост на нацията. След формирането на “ОМО-Илинден - ПИРИН” като правосубектна партия изказвания от вида на това, че земите в югозападна България са под българска окупация, са заглъхнали.
Нещо повече, партия “ОМО-Илинден - ПИРИН” признава народния суверенитет, след като се включва в изборите за местна власт и се стреми към участие в управлението на страната. И това партията прави с всички законови средства, което пък сочи, че се признава и спазва установеният законов ред на страната. “ОМО-Илинден - ПИРИН” няма за цел да установи господство на една социална класа над друга. Действията й като политическа партия за краткия период след образуването показват зачитане на политическия плурализъм, всеобщото избирателно право и свободното участие в политическия живот.
6. Освен действия, насочени срещу териториалната цялост и суверенитета на държавата, в искането се поддържа, че обсъжданата партия действа и срещу единството на нацията, което основание за противоконституционност на партията също следва да се обсъди.
Юридически обективирано понятие за нация няма. Има понятие за политическа нация и понятие, изградено на етноцентрични признаци. В тази връзка самият конституционен принцип “единство на нацията” се нуждае от пояснение. Ако схващаме единството на нацията като общност от хора, формирала се на основата на определена територия с един и същ произход, език и етнически особености на културата, конституционният принцип звучи вече остаряло. Но ако към понятието прибавим, че общността е формирана и на обвързаността с общи интереси, тогава всяка държава следва да се стреми към подобно единство на нацията.
Общото в събраните доказателства е, че се поддържа идеята, че в югозападната част на България живеят хора с македонско самосъзнание, чиито интереси политически и икономически партията има за задача да защити.
Конституционният съд, гласувайки единодушно , че не намира основание да разгледа искането по чл.11, ал.4 от Конституцията, тъй като в България не може да се говори за македонски етнос, се произнесе преюдициално по този спор.
Следователно остава въпросът - страхуваме ли се от това твърдение, залегнало като основна идеология на партията и заплашва ли то единството на нацията. Вярно е, че идеята не е от приятните за слушане, дори е дразнеща за по-голяма част от българите. Но това е проява на свободата на словото и свободното мислене. Разбираемо е, че понятието за етнос или етническа група има важно значение за хората. Но това не означава, че ако за едни хора то съдържа определени исторически предпоставки, за други хора не може да има друго значение и че те нямат право да изразяват своите виждания и чувства за това понятие. Свободата на словото е предвидена, за да могат някои мисли, които ние ненавиждаме, да получат място в плуралистичния живот. Става дума за изразяване на идея, за изразяване на несъгласие с общото мнение и дори с политиката на страната. Конституционно защитеното право означава точно това, че държавата, респ. съдът не може да забранява изразяването на една идея, само защото обществото намира тази идея за неприемлива или обидна, или исторически невярна.
Затова, разрешавайки съществуването на партия “ОМО-Илинден - ПИРИН” в политическото пространство на страната, се преследва по-скоро резултатът за укрепване, а не за отслабване на чувството за нация. Не съществуват сериозни държавни интереси, които стоят по-високо от правото на свободна словесна изява или които изискват забраняване на партията. Напротив, държавният интерес е насочен към утвърждаване принципа на свобода на изразяването на идеи. Защото толерантността към критиките е проява и източник на сила за държавността. Начинът е не да се наказват тези, които мислят другояче, а да бъдат убедени в погрешното им становище.
Поведението на членовете на партията не е заплашвало обществения ред. Интересът на държавата от неразпространяването на идеята за такова малцинство и единството на нацията не оправдават забраняването на партията. Ако се намерят сили да се разкрие чрез дискусия заблудата, да се предотврати чуждата намеса чрез процес на обучение, прилаганото средство трябва да е словото, а не принудителната забрана, респ. мълчание. Каквито и страдания да може да причини свободата на слово, тя е принцип, от който не можем да се откажем.
7. Обсъждайки спора от гледна точка на последиците на едно конститутивно решение на Конституционния съд, с което се обявява партията за противоконституционна, изводът в полза на съществуването на партия “ОМО-Илинден - ПИРИН” отново се налага. Публичното изразяване на идеята на партията и възможността с нея да се спори открито е по-добрият вариант от допускане на втвърдяване на членовете и възможност за тайно събиране на съмишлениците й.
Разбира се, всяка последваща решението дейност, която излиза от рамките на обмен на идеи и нелицеприятни виждания и която би засегнала суверенитета на държавата или която би разпалвала етническа или национална вражда може да доведе до санкцията на разпускане на партията било по реда на Закона за политическите партии, било чрез упражняване правомощието на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията.
Желанието на един от ръководителите Ив. Киряков, изразено в интервю пред в. ”Нова Македония”, да докажат, че са партия с позитивни намерения и цели може да се постигне при легална дейност на партията. Отричането на правото на партията да съществува би подтикнала към нелегална дейност, би прекъснала възможността за диалог и убеждение в обществото, би създала у членовете отрицание към българския обществен ред и държавност.
Много по-драматични ще бъдат последиците от една забранена партия, която има неголям брой привърженици, отколкото от възможността тя открито да извършва своята дейност. Не може да се насади омраза у една група хора, които се считат за македонци в смисъла, който не е приет и исторически обоснован, и да се настроят същите спрямо обществения ред на държавата. Откритият диалог с тези хора би изразил силата на властта и би затвърдил националността. Вярно е, че това е европейски, малко познат метод на управление у нас, където наслояванията през годините на еднопартийно управление трудно заглъхват, но усилието към промяна налага промяна и в подхода към инакомислещите.
Делото показва още веднъж колко е трудно в много случаи да се упражни юридическата власт. Понякога се налага да се вземат решения, които не ни се харесват. Но ги вземаме, защото те са правилни в смисъл, че съответстват на конституционни ценности.
Поради изложените съображения изразяващият особеното мнение счита, че искането за обявяване на партия “ОМО-Илинден - ПИРИН” за противоконституционна е неоснователно.
Маргарита Златарева