СТАНОВИЩЕ И ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Тодор Тодоров по к.д. № 4/99 г.

1. Становището се отнася до съображенията, с които се уважава искането по § 5е от оспорените разпоредби.

Не споделям изложеното в мотивите виждане, че е конституционно недопустимо законодателят “да изключи съдебното обжалване не на “изрично посочени” административни актове, а на всички административни актове на широк кръг административни органи”.

По мое мнение този критерий е формален, има догматичен характер и няма конституционна основа.

Важното за конституционния контрол при прилагането на изключението по чл.120, ал.2 от Конституцията не е начинът, по който законодателят определя кръга на изключените от съдебно обжалване актове (всички актове на определен орган или определени актове на всички органи), а характерът на административните актове - съотнасянето на допуснатото изключение със защитата на други, по-важни конституционни права и ценности.

Възгледите си по този въпрос подробно съм развил в особеното си мнение по к.д. № 31/1998 г., поради което не смятам за необходимо да ги повтарям тук.

2. Особеното мнение се отнася до разпоредбата на чл. 12а ЗУНК. От езикова и логическа гледна точка “отписването на задължения” по смисъла на оспорената разпоредба е канцеларско-счетоводен заместител на “опрощаването”.

Разпоредбите на Конституцията не предвиждат възможност опрощаването на държавни вземания да се делегира по законодателен ред на Министерския съвет. От конституционноправна гледна точка допускането на подобно делегиране е изключително опасно, тъй като дава възможност на всяко парламентарно мнозинство чрез излъченото от него правителство да опрощава задълженията на “своите хора (дружества)” към държавата. Това доразвива приватизационната процедура като гигантска далавера по схемата “ първо продавам задлъжнялото предприятие на наши хора – после опрощавам задълженията им към държавата”.

Ето защо считам че разпоредбата на чл. 12а ЗУНК е противоконституционна.

Тодор Тодоров