Особено мнение на съдията Димитър Гочев
Подписах решението по посоченото дело с особено мнение по чл.71 и чл.118, ал.2 от Данъчнопроцесуалния кодекс (ДПК) по следните съображения:
1. Намирам разпоредбата на чл.71 ДПК за противоречаща на Конституцията в частта й, според която актовете за отлагане, спиране и възобновяване на данъчната ревизия не подлежат на обжалване.
Наистина, съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията законодателят може да изключи някои административни актове от общия принцип на обжалване пред съд. Трайната практика на Конституционния съд обаче установява, че това е конституционно допустимо, когато се прави за защита на основни конституционни ценности и само ако с това не се засяга основното право на защита на някое от правата по глава втора на Конституцията при извършване на един справедлив баланс между тези ценности и основни права.
В случая с ограничаване на правото на защита на данъчните субекти при отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия е възможно накърняването на съществени имуществени права и интереси, които са конституционно защитени.
От друга страна, не би могло да се поддържа, че ограничаване на правото на защита е оправдано от необходимостта за осигуряване събирането на данъците – изпълнението на конституционното задължение по чл.60 от основния закон. Много съмнителна е връзката между спирането, отлагането и възобновяването на данъчната ревизия и изпълнението на данъчните задължения. Две от хипотезите – спирането и отлагането на данъчната ревизия, обратно, не ускоряват и не способстват за ускорено събиране на данъците, а по-скоро биха имали за ефект забавянето, реализирането на евентуални данъчни вземания.
Другояче седи въпросът с акта за възлагане на данъчна ревизия, чиято необжалваемост не е оспорена.
2. По отношение на чл.118, ал.2.
Разпоредбата урежда условията за спиране на изпълнението на данъчни ревизионни актове при обжалването им. Тъй като самото обжалване не спира изпълнението, за да се спре то по искане на данъчния субект, той трябва да представи обезпечение в размер на главницата и лихвите.
Това условие за допускане на спирането противоречи на принципите на правовата държава, защото е неадекватно на преследваната цел – обезпечаване на държавното вземане по ревизионния акт.
Внасянето на такова обезпечение е в противоречие с възприетия принцип на обезпечение чрез представяне на убедителни писмени доказателства.