Особено мнение на съдията Цанко Хаджистойчев
Не за първи път Конституционният съд е сезиран със спор, който е от областта на аптечната дейност – ЗЛАХМ. Произнесъл се е с Решения № 10/1996 г. (ДВ, бр.61 от 1996 г.), № 14/1998 г. (ДВ, бр.67 от 1998 г.), № З/2000 г. (ДВ, бр.37 от 2000 г.). Разгледани са конкретно и въпроси, отнасящи се до общински аптеки и техния режим.
Настоящият спор също опира до режима на тези аптеки. Оспорената разпоредба на чл.72 ЗЛАХМ утвърждава принципа един субект – една аптека. Обявена е за противоконституционна частта от разпоредбата, според която общината има право да получи разрешение да открие само една аптека.
Както съм изтъкнал в особеното си мнение към Решение № 3/2000 г. дали да има общински аптеки, както и колко и къде, е въпрос на законодателна преценка. Тази компетентност на Народното събрание произтича пряко от основния закон и е призната в практиката на Конституционния съд.
Тук е мястото да се посочи Решение № 10 по к.д. № 8/96 г., но не в частта за чл.72 ЗЛСАХМ, която има предвид настоящото решение на съда. За мен има значение за процесния случай не тази, а другата част на решението – за чл.20, ал.2 ЗЛСАХМ, който гласеше, че никой друг освен общините не може да открива аптеки на болнични територии.
Конституционният съд е приел разпоредбата за конституционосъобразна, защото тя “урежда конституционно признато нормотворческо правомощие относно режима на държавната и общинската собственост (чл.17, ал.4 от Конституцията). Разпоредбата на чл.70, ал.2 ЗЛСАХМ се вмества изцяло в посочената конституционна норма – чл.17, ал.4, и пряко произтича от нея”. Цитираното ясно изразява, че по силата на конституционната норма режимът на общинските аптеки като обекти на общинската собственост се определя със закон. Следователно законодателят е компетентен да реши колко аптеки общината може да открива.
Колкото до връзка с Решение № 3/2000 г. на Конституционния съд, както посочва сегашното решение на съда, тя действително съществува. Изложените съображения в особеното ми мнение по първото решение, за което споменах по-горе, запазват сила. Ето защо, за да не става преповторение на казаното там, моля същото особено мнение да се счита за неразделна част към настоящото.
Ще припомня още, че основната дейност в аптеките е здравна, а не стопанска. Оттук също следва, че принципите на чл.19, ал.1 и 2 от Конституцията търпят ограничения за сметка на принципа по чл.52, ал.5 за държавното регулиране, който е в защита на ценности от по-висш порядък – живота и здравето на гражданите.
Всичко това ми дава основание да не приема оспорената разпоредба за противоконституционна и затова подписах решението на съда с особено мнение.