Особено мнение на съдиите Неделчо Беронов и Васил Гоцев
Не споделяме становището на Конституционния съд, според което чл.24, ал.2 от Закона за общинските бюджети (ДВ, бр.33 от 24 март 1998 г., изм., бр.69 от 1999 г.) противоречи на Конституцията. Съображенията ни са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗОБ общият размер на средствата, които по решение на общинския съвет могат да се вземат в заем за покриване на временен недостиг при изпълнение на бюджета, може да бъде до размера, определен от чл.10, ал.1 ЗОБ – десет процента от собствените приходи, предвидени в общинския бюджет. В искането на групата народни представители, сезирали Конституционния съд, твърдението за противоконституционност на чл.24, ал.2 се свързва с твърдението за противоречие с Конституцията и на чл.10, ал.1 ЗОБ. Тезата е, че и с двата текста се ограничава самостоятелността на общинските бюджети, установена с чл.141 от Конституцията. Заедно с това двете разпоредби противоречели и на чл.9, т.4 във връзка с т.8 от Европейската харта за местно самоуправление.
В своето решение Конституционният съд прие, че чл.10, ал.1 ЗОБ не противоречи нито на чл.141 от Конституцията, нито на чл.9, т.4 от Европейската харта за местно самоуправление, тъй като чл.141, ал.2 от Конституцията постановява, че постоянните финансови източници на общината се определят със закон, а Европейската харта за местно самоуправление предвижда само, че финансовият механизъм, който осигурява средствата на местните органи, трябва да бъде достатъчно разнообразен и подлежащ на развитие, на което не противоречи чл.10, ал.1 от ЗОБ.
Ограничението по чл.24, ал.2 ЗОБ – допустимостта на определен размер на заеманите от общините средства за покриване на възникнал временно недостиг по общинския бюджет, е по същество определяне на един приходоизточник, нуждата от който, макар и да е временна, се покрива по определен от закона начин. Чл.24, ал.1 изброява ограничително източниците, чрез които може да се покрие този временен недостиг. Съгласно разпоредбата това става със заеми, и то от точно и лимитативно изброени кредитори. Чл.24, ал.1 ЗОБ не е атакуван и не е искано неговите разпоредби да се прогласят за противоконституционни. Тази първа алинея и не би могла да се приеме, че противоречи на Конституцията, защото чл.141, ал.2 казва, че постоянните финансови източници на общините се определят със закон. В случай на възникнал временен недостиг на средства в процеса на изпълнение на бюджета получаването на заеми от посочените в чл.24, ал.1 ЗОБ кредитори се явява постоянен финансов източник, защото винаги при такава нужда това е начина да се заема сума. А щом като законът определя начините за набиране на средства за покриване на временен недостиг при изпълнение на бюджета, като сочи ограничително и възможните заемодатели, в съгласие с чл.141, ал.2 от Конституцията е и законът да определи до какъв размер могат да се получат заеми. С определянето на този размер по чл.24, ал.2 ЗОБ с нищо не се накърнява самостоятелността на общинския бюджет. Текстът се основава на разпоредбата на чл.141, ал.2 от Конституцията, която овластява Народното събрание да посочи постоянните източници на финансиране на общината, каквото е и сключването на заеми при възникнал временен недостиг на средства. Ограничаването размера на заема е част от посочването на източника – заем в определен от закона размер. Този източник на финансиране е постоянен, защото винаги при възникване на недостиг той може да се покрие само по реда на чл.24, ал.1 и при условията на ал.2 от ЗОБ. Поставеното от ал.2 условие е част от общата уредба за постоянните източници, която чл.141 от Конституцията предоставя на закона.
Разглежданият чл.24, ал.2 ЗОБ не противоречи и на чл.9, т.4 във връзка с т.8 от Европейската харта за местно самоуправление. Изискването на чл.9, т.4 от нея финансовият механизъм, осигуряващ средствата за общината, да бъде достатъчно разнообразен и да подлежи на развитие не е пренебрегнато от чл.24 ЗОБ. Разнообразието на механизма за осигуряване на финансови средства на общината е залегнало както в чл.6, който определя собствените приходи на общината, така и в чл.10 ЗОБ. Член 24, ал.1 допълва изброените в горепосочените разпоредби източници. Поставянето на определени граници, до които могат да се получават заеми, има превантивен за общината характер. Законодателят не би могъл да си позволи една община да получи в заем несъответни на възможните й приходи суми, които да не може да възстанови и да изпадне в несъстоятелност.
Колкото се отнася до това, че твърдяната противоконститу-ционност е свързана и с т.8 от чл.9 на Европейската харта за местно самоуправление трябва да се каже, че тази разпоредба няма отношение към атакувания чл.24, ал.2 ЗОБ.