Особено мнение на съдиите Васил Гоцев и Маргарита Златарева
Особеното мнение се отнася до решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционна разпоредбата на § 6 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр.51 от 2000 г.), с която е създаден нов чл.259а от НК.
Според текста “Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години”.
Конституционният съд е приел, че това “застрашава осъществяването на основни конституционни принципи” – чл.4 и чл.15 от Конституцията. Тезата на решението е, че правото на труд и на произтичащото от него право на минимално трудово възнаграждение поставят изискването то да се получи преди останалите гарантирани от Конституцията права, свързани с общественото осигуряване.
Нашето разбиране е, че правото нат труд не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от правото на обществено и здравно осигуряване, които са също така конституционно гарантирани (чл.4, ал.2, чл.48, ал.1, 2 и 5, чл.51, ал. 1 и 2, чл.52, ал.1 и 2). Тези права са генетично обусловени едно от друго и функционално обвързани.
Логическото тълкуване на новия чл.259а НК санкционира неплащането на осигурителните вноски, като обвързва задължението за заплащане на трудовото възнаграждение с тяхното заплащане. Подобно обвързване виждаме и в чл.6, ал.11 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, според който “Банките отпускат суми за изплащане само след представяне на платежно нареждане за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване, за фонд “Професионална квалификация и безработица” и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване”.
Новият състав въздига в престъпление съществено нарушаване на финансовата и осигурителната система, чрез което се засягат също така гарантирани конституционни права – чл.51, ал 1 и 2, чл.52, ал.1 и 2 от Конституцията, каквито са и правата на труд и получаване на съответно възнаграждение по чл.48, ал. 1 и 5 от Конституцията.
Изискванията на чл.4, ал.2 от Конституцията за гарантиране на достойнството и правата на личността и създаване на условия за свободно развитие на човека не могат да се осъществяват, ако на гражданина не се осигури закрилата, която се предоставя чрез различните задължителни осигуровки. Правото на труд, гарантирано от чл.48, ал.1 от Конституцията, е неотменно свързано със създаване и условия за осъществяване на труда. Алинея 2 от същия текст задължава държавата да създаде условия на труд и за лицата с физически и психически увреждания. Вижда се, че правото на труд не е изолирано от други права и задължения на държавата. То е свързано с мероприятия, които държавата може да осъществи само чрез суми, събрани от задължителното обществено осигуряване. Алинея 5 също показва комплексността на правата за гражданина и задълженията на държавата. Правото на трудещия се да получи поне минималното трудово възнаграждение е част от изброените права за създаване на безопасни условия на труд, за почивка и отпуск, за които са предназначени част от сумите по задължителното обществено осигуряване.
И за да не се извлича правото на обществено осигуряване единствено от логическото тълкуване на посочените по-горе разпоредби, Конституцията е посочила в чл.51, ал. 1 и 2, че гражданите имат право на обществено осигуряване (ал.1), както и че тези, които са останали временно без работа, също така се осигуряват. Относно здравното осигуряване изрични са разпоредбите на чл.52, ал.1 и 2 от Конституцията.
Казаното сочи, че за да се гарантират животът, достойнството и правата на личността и за да се създадат “условия за свободно развитие на човека”, както повелява чл.4, ал.2 от Конституцията, никак не е достатъчно гражданинът да получи само трудовото си възнаграждение, а е абсолютно необходимо и неговият работодател да изпълни задълженията за заплащане на съответните задължителни осигурителни вноски, които също така произтичат от Конституцията.
Поради това неправилно е да се смята, че правото на възнаграждение превалира пред правото на работника да бъдат изплатени всички задължителни осигурителни вноски по отношение на него.
Затова според нас разпоредбата на § 6 от закона не противоречи на Конституцията.