Особено мнение на съдията Неделчо Беронов
Подписах решението по к.д. № 16/2000 г. с особено мнение по първия абзац на диспозитива, според който кандидатът за президент трябва да е пребивавал на територията на страната повече от половината за всяка от петте астрономически години, предхождащи датата на избора.
Съображенията ми са следните:
Периодът от 5 години по чл.93, ал.2 от Конституцията е ясно и недвусмислено установен, поради което неговата продължителност не може да бъде предмет на тълкуване.
Различията в разбирането на посочената конституционна разпоредба са в това как да се разбира този период и по-конкретно необходимо ли е кандидатът за президент да е живял в страната през всичките дни на петгодишния период. При съвременните условия на интеграционни процеси и голяма подвижност на хората житейският опит показва, че може да се наложи отсъствие от страната на всяко лице по причини от най-различен характер. Поради това възниква въпросът, каква може да бъде продължителността на отсъствието, съответно на пребиваването в страната в рамките на конституционно установения период от пет години. Тълкуваната разпоредба не съдържа никакви количествени критерии за определяне на продължителността на отсъствия, съответно на пребиваване в страната. Всяко определяне на тази продължителност чрез математически способи (“повече от половината” или равнозначното му “преимуществено”), прилагането им за всяка година поотделно или общо за целия период на пет години ще бъде допълване, а не тълкуване на чл.93, ал.2 от Конституцията.
При тълкуване стремежът трябва да бъде за възможно най-пълно и точно установяване волята на нормотвореца, обективирана в тълкуваната разпоредба. Тълкуването трябва да отговаря на смисъла, вложен в тълкувания текст, на съображенията, поради което е създаден, на целите, които се преследват с разпоредбата. Данни за това се съдържат в протоколите от заседанията на Великото народно събрание при обсъждане и приемане на чл.93, ал.2 от Конституцията. В пленарна зала на 20 юни 1991 г. е докладвано, че изискването кандидатът за президент да е живял последните пет години в страната се предлага от Комисията за изработване на проект за Конституция на РБ, при това в няколко варианта за продължителността на периода – 5, 7 или 10 години. Затова на народните представители се пояснява, че кандидатът за президент трябва да е живял поне през последните пет години (т.е. поне най-краткия от предлаганите алтернативно три срока). Като основна причина за създаване на тълкувания текст е посочено, че кандидатът за държавен глава трябва да познава обстановката в страната, да е живял сред хората, които ще ръководи. Следователно причината, поради която се създава това изискване за кандидата за президент, е необходимостта евентуалният държавен глава да познава обстановката в страната. От своя страна, познаването ще се получи, ако той живее сред хората, които ще ръководи. Живеенето в страната е средството, а познаването на обстановката е резултатът, който ще се получи чрез това средство. Тълкуването на разпоредбата трябва да акцентира върху целта, а не върху средството за постигането й.
Поради това считам, че най-близко до вложената в тълкуваната разпоредба воля на нормотвореца е в рамките на изисквания петгодишен период престоят в страната да е продължил достатъчно време, за да може кандидатът за президент да се запознае с обстановката в страната и с обществено-икономическите условия в държавата.
В първия абзац от диспозитива на решението вместо думите “… през повече от половината за всяка от петте астрономически години, предхождащи датата на избора” би следвало да се запише: “… през петгодишния период преди датата на избора достатъчно време, за да е запознат с обстановката в страната, с обществено-политическите и икономически условия в държавата”.