Определение

при участието на секретар-протоколиста Мариана Георгиева разгледа в закрито заседание на 28 ноември 2000 г. конституционно дело № 15/2000 г., докладвано от съдията Румен Янков.

Делото е образувано на 24.Х.2000 г. по искане на 55 народни представители от XXXVIII Народно събрание.

В искането си поддържат, че разпоредбата на чл.47, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153/23.12.1998 г., изм., бр.70/1999 г.) противоречи на Конституцията и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (обн. ДВ, бр.80/1992 г., изм. бр.137/1998 г., попр. бр. 97/1999 г.).

Аргументацията в първата ѝ част съдържа твърдения, че в зависимост от конкретния случай, при отнемане на правото на пребиваване на чужденците, недопустимо се засягало правото на защита (чл.56 от Конституцията); доколкото не е предвиден не само административен, но и съдебен контрол по отношение на налаганите мерки за административна принуда, нормата на закона противоречала на чл.5, ал.2 от Конституцията; и тъй като законодателната целесъобразност излизала извън конституционно установените граници, невъзможността да бъде обжалвана мярката за административна принуда би могла да има за последица засягане на основни права на гражданите, посочени в чл.32, ал.1, чл.35, ал.1, чл.47, ал.1, чл.48 от Конституцията.

Във втората си част аргументацията се основава на твърдението, че на всяко лице, включая и на чужденеца, пребиваващ в държавата, която е страна по Конвенцията, трябва да бъдат осигурени правата и свободите, определени в Част първа от Конвенцията – чл.6, §1 и чл.13.

От изложеното се вижда, че са посочени обстоятелствата, които са предпоставка да бъде сезиран съдът и в какво се състои искането. Поради това то е допустимо.

Трябва да бъдат конституирани като заинтересовани страни: Народното събрание, Министерският съвет, Върховният административен съд, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, Българският хелзинкски комитет, Сдружението "Адвокати за защита правата на човека".

Изхождайки от изложеното и на основание чл.149, ал.1, т.2 и 4 от Конституцията съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на 55 народни представители от XXXVIII Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл.47, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ДВ, бр. 153/1998 г., изм. бр.70/1999 г.) поради противоречието му с Конституцията.

Допуска за разглеждане по същество същото искане за установяване на съответствието на чл.47, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ДВ, бр.80/1992 г., изм.бр.137/1998 г., попр.бр.97/1999 г.)

Конституира като заинтересовани страни: Народното събрание, Министерския съвет, Върховния административен съд, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, Българския хелзинкски комитет, Сдружение "Адвокати за защита правата на човека".

Страните могат да представят писмени становища в 14-дневен срок.

Препис от искането и определението да бъдат изпратени посочените като заинтересовани страни.

Председател: Христо Данов