ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 21 септември 2010 г.
по конституционно дело № 15 от 2010 г.,
съдия-докладчик Ванюшка Ангушева
Конституционният съд в състав: председател: Евгени Танчев, и членове: Емилия Друмева, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 21 септември 2010 г. конституционно дело № 15 от 2010 г., докладвано от съдията Ванюшка Ангушева.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Конституцията на Република България (Конституцията).
Делото е образувано на 02.08.2010 г. под № 15/2010 г. и е за решаване относно допустимостта на искането според чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд (ЗКС).
Искането е направено от президента на Република България (чл. 150, ал. 1 Конституцията) и е в съответствие с изискванията за писмена форма и съдържание, определени в чл. 17, ал. 1, ЗКС.
Конституционният съд е сезиран с искане за установяване на противоконституционност и противоречие с международни договори, по които България е страна, противоречие с правото на Европейския съюз на § 20, т. 2 (относно § 3е от Кодекса на труда – КТ) и на § 21, т. 5 (относно § 8а от Закона за държавния служител – ЗДС) от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ), обн., ДВ, бр. 58 от 2010. С атакуваните правни норми се определя, че неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск от предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.
Президентът твърди, че посочените правни норми от ЗИДКТ са противоконституционни, тъй като се отнема придобитото от работниците и служителите (по трудово правоотношение) и от служителите (по служебно правоотношение) до влизането в сила на ЗИДКТ, право на отпуск – както неговото реално ползване, така и заместващото го парично обезщетение при прекратяване на трудовото или служебно правоотношение. Искателят намира, че по този начин се отнема правото на ползване на платения годишен отпуск за минало време, възникнало при действието на друга правна уредба, което според него е в противоречие със следните конституционни норми:
1. Член 57, ал. 1, забраняваща отнемането на основни права на гражданите, каквото е правото на платен годишен отпуск по чл. 48, ал. 5 от Конституцията;
2. Член 57, ал. 2, забраняваща злоупотреба с права от работодатели и органи по назначаването, които имат правомощието да разрешават ползването на отпуска;
3. Член 6, относно равенството на гражданите пред закона. Искателят твърди, че атакуваните правни норми не се отнасят за държавните служители в армията, полицията, Държавната агенция “Национална сигурност”;
4. Член 4 – принципа на правовата държава, тъй като отнемането и ограничаването на придобити права противоречи на принципа на правовата държава, който изисква правна сигурност и предвидимост;
5. Принципът на социалната държава по абз. 5 от Преамбюла на Конституцията.
Освен това президентът намира, че са налице преки противоречия с международни стандарти, установени в следните международни актове:
1. Всеобщата декларация за правата на човека, като са нарушени чл. 24, който предвижда предоставяне на всеки човек право на периодичен платен годишен отпуск и чл. 2, ал. 1 и чл. 7 – забрана за дискриминация в упражняването на правата;
2. Международният пакт за икономически, социални и културни права – чл. 7, б. “d” осигуряване право на периодичен отпуск за всяко лице и чл. 2, т. 2 – задължение за осигуряване упражняването на правата в т.ч. и правото на отпуск;
3. Член 2 и чл. 6 от Конвенция № 52/1936 г. на МОТ относно платените годишни отпуски и задължение на държавите да гарантират това право чрез реално ползване или обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения;
4. Основни стандарти на Европейската социална харта (ревизирана), съответно чл. 2, т. 3 – задължение за осигуряване на платен годишен отпуск, чл. F, т. 1 – освобождаване от това задължение на държавите само в случай на война или друга обществена опасност, чл. G, т. 1 – допускане ограничаване на правата само при необходимост за защита правата и свободите на другите, за защита на обществен интерес, националната сигурност, общественото здраве и морал.
В искането президентът намира, че има пряко противоречие на атакуваните правни норми с актове на правото на Европейския съюз относно трудовите отношения и посочва:
1. Член 31, т. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз, предоставящ на всеки работник право на платен годишен отпуск;
2. Член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно аспекти на организацията на работното време, който задължава държавите - членки на Европейския съюз да гарантират на всеки работник или служител правото на платен годишен отпуск или заместващо го финансово обезпечение при прекратяване на трудовото правоотношение.
Президентът обръща внимание и на възможността контролните органи на МОТ да се намесят, ако несъответствието с Конвенция № 52 на МОТ не бъде отстранено.
По предмета на искането Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение.
Конституционният съд констатира, че е в негова компетентност произнасянето по искането на президента за установяване на противоконституционност на § 3е от КТ (§ 20, т. 2 от ЗИДКТ), § 8а от КТ (§ 21 от ЗИДКТ), както и установяване на несъответствие на § 3е и § 8а от КТ с конкретни норми от Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенция № 52 на МОТ относно платените годишни отпуски от 1936 г., Европейската социална харта (ревизирана), Хартата за основните права на Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно някои аспекти на организацията на работното време.
Не съществуват пречки за допускане за разглеждане по същество искането на президента.
Съобразно предмета на делото следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на труда и социалната политика, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, омбудсманът на Република България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Синдикатът на служителите в МВР, Синдикатът на служителите в Министерство на отбраната, Българската търговско промишлена палата, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Икономическият и социален съвет и Съюзът на юристите в България.
На основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване противоконституционност на § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда (§ 20, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ЗИДКТ, обн., ДВ, бр. 58 от 2010 г.) и на § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител (§ 21, т. 5 от ЗИДКТ), както и установяване на несъответствие на § 3е от Кодекса на труда (§ 20, т. 2 от ЗИДКТ) и § 8а от Закона за държавния служител (§ 21, т. 5 от ЗИДКТ) с чл. 24, чл. 2, ал. 1 и чл. 7 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 7, б. “d”, чл. 2, т. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 2 и чл. 6 от Конвенция № 52 на МОТ, относно платените годишни отпуски от 1936 г., чл. 2, т. 3, чл. F, т. 1, чл. G, т. 1 от Европейската социална харта (ревизирана), чл. 31, т. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 153 от Договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Съдът конституира като заинтересовани страни Народното събрание, Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, омбудсмана на Република България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа”, Синдиката на служителите в МВР, Синдиката на служителите в Министерство на отбраната, Българска търговско промишлена палата, Българска стопанска камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Асоциация на индустриалния капитал в България, Икономическия и социален съвет и Съюза на юристите в България.
Преписи от определението и искането да се изпратят на заинтересованите страни като бъдат уведомени, че им се предоставя 20-дневен срок за представяне в Съда на писмени становища.
Председател:
Евгени Танчев
