В заключение е необходимо да се констатира, че в позицията на мнозинството, подкрепило обявяването на противоконституционност на посочените в това особено мнение разпоредби, преценката за конституционност се смесва със съображения за политическа целесъобразност. Така конституционната юрисдикция е заела активистка позиция, излизайки извън рамките на юридическия дискурс и навлизайки в чуждата за конституционното правосъдие територия на оценка на целесъобразността и ефективността на управленската концепция за развитие на академичната общност. Тази оценка е в компетентността на политиците и преди всичко на парламентарната опозиция, която логично е и вносител на искането, но не и на Конституционния съд. Последният, вместо да изразява субективно несъгласие с възприетата от законодателя концепция, което неизбежно създава съмнения за пристрастие (например, с небалансираното и избирателното интерпретиране на принципите на академичната автономия и държавния контрол върху развитието на науката и образованието), би трябвало да упражни правомощието си за контрол само на основата на конституционно защитени ценности, в интерес на положителната промяна, а не на запазването на неприемливото статукво.
Съдии: Владислав Славов,
Благовест Пунев,
Румен Ненков