ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Емилия Друмева по Решение № 11 от 2010 г., к.д. № 13 от 2010
Подписах решението с особено мнение само относно второто изречение на ал. 2 от чл. 15 на ЗРАСРБ. Въпросната ал. 2 на чл. 15 гласи: “Академичната длъжност се заема при условията на основен трудов договор. Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище.” В решението цялото това законово съдържание е обявено за противоконституционно. Считам, че уредбата в първото изречение на чл. 15, ал. 2 е противоконституционна, защото с изискването академична длъжност да се заема само чрез основен трудов договор се ограничават и отнемат неоснователно и противоконституционно трудови права - научни работници и преподаватели се лишават от правото да полагат допълнителен труд по външно съвместителство (Кодекса на труда), както всички останали работници и служители. Налице е нарушение на свободата на избор на професия и мястото на нейното упражняване (чл. 48, ал. 3 от Конституцията), което противоречи на свободата на избор на професия и правото на труд по Хартата на основните права на Европейския съюз (чл. 15).
Относно изречение второ на чл. 15, ал. 2 - “Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище” обаче, считам, че не е налице противоконституционност. Тук законовата уредба не третира трудови права, а представлява развитие на конституционния принцип, че държавата упражнява контрол върху всички видове и степени училища (чл. 53, ал. 6 от Конституцията). Това конституционно задължение включва и висшите училища. Акредитацията не е конституционно понятие. Тя е една от възможните форми на контрол, който по Конституция държавата упражнява върху висшите училища. Формите на контрол се променят и развиват и са допустими от Конституцията, стига чрез тях да не се отнемат трудови права.
Съдия: Емилия Друмева
