Особено мнение на съдията Неделчо Беронов
Подписах решението от 26 март 2002 г. по к.д. № 17/2001 г. с особено мнение по някои от оспорените разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИДЗРТ). Съображенията ми са следните:
1. Радиочестотният спектър и позициите на геостационарната орбита са специфични обекти, общочовешко достояние и ползването им от отделните държави се осъществява посредством международни споразумения (Решение № 18 от 30 юни 1998 г. по к.д. № 17/98 г., ДВ, бр.77 от 1998 г.). Те са ограничен ресурс и държавата осъществява суверенни права върху тях, като определя със закон реда и условията, при които предоставя разрешения (лицензии) за използването им – чл.18, ал.3 и 5 от Конституцията.
Държавата не може да се откаже от конституционно предоставените само на нея права и да ги отстъпва на недържавен орган, защото това ще бъде нарушение на Конституцията (Решение № 33 от 8.12.1998 г. по к.д. № 30/98 г., ДВ, бр.147 от 1998 г.).
Както радиочестотният спектър, така и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения, са еднакво третирани в чл.18 от Конституцията, което изисква еднаква правна уредба и на законово ниво. Това не е спазено със ЗИДЗРТ. В неговите разпоредби е предвидено участие на държавата – в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) - само когато радио –или телевизионните програми се разпространяват чрез наземно радиоразпръскване, т.е. чрез излъчване от наземни радиопредаватели. Когато разпространението на програмите става чрез спътник, т.е. чрез използване позициите на геостационарната орбита, определени за страната ни с международни споразумения, ЗИДЗРТ не предвижда никакво участие на държавата, макар тя и в тези случаи да има суверенни права. Същият закон елиминира изцяло държавата при разпространение на програми чрез позиции на геостационарната орбита, определени за страната ни, като с § 46 създава чл.125а, според който “Лицата, които желаят да създават радио- или телевизионни програми за разпространение чрез способи, различни от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация”, а тя се извършва от недържавния орган Съвет за електронни медии (СЕМ). Становището на законодателя, приел ЗИДЗРТ, че държавата не трябва да участва, когато радио- или телевизионните програми се разпространяват чрез позиции на геостационарната орбита, определени за страната ни, е ясно изразено в § 53(1), според който заварените притежатели на лицензии за осъществяване на радио– или телевизионна дейност чрез сателит, минават на регистрационен режим.
Посочените § 46 и § 53(1), както и § 13 – чл.32, ал.1, т.13 и § 14; § 26 – чл.106, ал.3; § 34 – чл.116; §37 – чл.116в, ал.1, 2 и 4, предвиждат държавно участие само при разпространение на програми чрез наземно радиоразпръскване, но не и чрез спътник, т.е. чрез позиции на геостационарната орбита, определени за страната ни с международни споразумения. Поради това тези разпоредби на ЗИДЗРТ противоречат на чл.18, ал.3 и 5 от Конституцията.
Законът за радиото и телевизията трябва да съдържа уредба, отговаряща на чл.18, ал.3 и 5 от Конституцията, независимо дали в момента на приемането му се прилагат техническите способи за далекосъобщения, посочени в същата конституционна разпоредба, или това ще стане в бъдеще, по време на действието на закона. Същият законодател в сравнително кратко време след приемане на оспорения ЗИДЗРТ постъпи именно така, като извърши промени в Закона за далекосъобщенията (ЗД), ДВ, бр.112 от 2001 г. и изцяло хармонизира чл.27, ал.4 ЗД с чл.18, ал.3 и 5 от Конституцията.
2. Суверенните права на държавата върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за страната ни, са сведени само до даване на информация от държавния орган КРС на недържавния СЕМ, има ли свободни радиочестоти и какви са техните параметри (§ 13 – чл.32, ал.9, т.13). Държавният орган е лишен от право на преценка. Той е ангажиран от решението на СЕМ както при издаването на далекосъобщителна лицензия, така и при нейното прехвърляне (§ 26 - чл.106, ал.3), прекратяване (§ 42 – чл.121, ал.2), отнемане (§ 44 – чл.123а), продължаване (§ 45 – чл.125,ал.3). В създадения с § 37 чл.116в, ал.2 дори е предвидено, че СЕМ след провеждане на конкурс взема решение за издаване не само на лицензия за радио- или телевизионна дейност, но и на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност. С това суверенните права на държавата по чл.18, ал.3 от Конституцията се предоставят на недържавен орган. В посочените разпоредби на ЗИДЗРТ участието на държавата е сведено само до информиране, има ли или не свободни радиочестоти. Това противоречи на характера на правата на държавата по чл.18, ал.3 от Конституцията. Те са суверенни, т.е. с възможно най-широк обхват, включват преценка не само дали, но и на кого да се предоставят радиочестотният спектър и позициите на геостационарната орбита, определени на държавата ни с международни споразумения.
Поради изложеното посочените разпоредби на ЗИДЗРТ са противоконституционни.
3. С § 25 се създава ал.6 към чл.105, според която кандидатите за лицензия за радио- или телевизионна дейност трябва да представят на СЕМ документи за произхода на капитала за последните 3 години, включително заверен счетоводен отчет.
Създадената с § 46 ал.2 на чл.125а предвижда, че желаещите да се регистрират трябва да представят на СЕМ документите по чл.111, който текст също е изменен (с § 29), но само за това, пред кой орган се подава заявлението - вместо пред държавната КРС пред недържавния СЕМ. В останалата му част, съдържаща изчерпателно изброяване на прилаганите към заявлението документи, промяна няма. Между тези документи в т.6 е посочена декларация, че не са налице обстоятелствата по чл.105, ал.4, но не и по новосъздадената ал.6, отнасяща се до произхода на капитала. Член 105 сега има нова ал.6, но към нея чл.111 не препраща със ЗИДЗРТ и именно в това е разликата между кандидатите за лицензиране и тези за регистрация - само първите представят данни за произхода на капитала им през последните 3 години, а всички ще извършват радио– или телевизионна дейност. Данни за произхода на капитала са необходими по едни и същи съображения, защото дейността е една и съща, независимо от техническия начин на осъществяването й. Неоправдано са създадени различни правни условия за една и съща стопанска дейност, с което е нарушен чл.19, ал.2 от Конституцията. Поради това § 46 – чл.125а, ал.2, е противоконституционна разпоредба.