Определение

при участието на секретар-протоколиста Росица Топалова разгледа в закрито заседание на 7 март 2002 г. конституционно дело № 4/2002 г., докладвано от съдията Неделчо Беронов.

В заседанието си на 11.02.2002 г. Общинският съвет - Варна е приел решение да се сезира Конституционния съд за възникналия спор между централните изпълнителни органи и Общинския съвет по повод компетентността за приемане на общинския бюджет.

В искането си до Конституционния съд Общинският съвет - Варна уточнява, че "спорният въпрос е дали приемането на общинския бюджет съгласно § 24, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2002
/ПЗРЗДБРБ 2002 г./, ДВ, бр.111/2001г. може да се постави в зависимост от постановление на Министерския съвет, от чието обнародване започва да тече едномесечен срок за приемане на общинския бюджет, като неспазването на този срок води до служебно приемане на внесения от кмета на общината проект за общински бюджет."

Общинският съвет - Варна счита, че този текст противоречи на чл .141,ал.1 от Конституцията, поради което иска обявяването му за противоконституционен. Изложени са съображения в подкрепа на становището, че чл.149, ал.1,т.З от Конституцията предвижда специална възможност за отмяна на противоконституционни текстове на закони по искане на общинските съвети или централните изпълнителни органи, когато с тях се засяга тяхната предвидена в Конституцията компетентност.

За да се произнесе по допустимостта на искането Конституционният съд взе предвид следното:

В Конституцията изчерпателно са посочени субектите на правото да сезират Конституционния съд. Общинските съвети са включени в кръга на тези субекти, но с ограничени правомощия, защото могат да повдигат единствено спорове за компетентност между тях и централните изпълнителни органи - чл.149, ал.1, т.З in fine и чл.150, ал.1, второ изречение. Органите на местно самоуправление не могат да сезират Конституционния съд с искане за установяване противоконституционност на законите, независимо в какво се състои противоречието между закон и Конституция.

Отделните органи в структурите на държавата и местното самоуправление притежават възложени им с нормативни актове различни управленчески функции. Оптималното осъществяване на държавното упрарление изисква компетентностите да са ясно разграничени, да не се припокриват, да не се дублират, т.е. да няма спорове за компетентност, а ако те евентуално възникнат — да бъдат решени от Конституционния съд. Спор за компетентност по смисъла на чл.149, ал.1, т.З от Конституцията съществува когато два или повече органа претендират да притежават едни и същи правомощия. В този смисъл е постоянната практика на Конституционния съд - определение № 4 от 14.10.1999г.по к.д. № 13/99г.,ДВ, бр.91/1999г., определение № 2 от 29.06.2001г.по к.д. № 8/2001г. ДВ, бр.59/2001г., също необнародваните определение № 1 от 18.01.2001г. по к.д.№ 14/2000г. и определение от 20.02.2002г. по к.д. № 3/2002г.

С оспорената разпоредба на § 24, ал.1 ПЗРЗДБРБ 2002г. не се предоставят едни и същи правомощия /приемане на общински бюджет/както на орган на местно самоуправление, така и на централен изпълнителен орган. Тези правомощия притежава само местния орган, дори и в хипотезата на ал.7 на същата разпоредба, препращаща към внесения от кмета на общината проект за общински бюджет. Възраженията на подателя на искането са срещу условията, при които може да упражнява правомощията си по приемане на общинския бюджет. Поради това няма спор за компетентност по смисъла на чл. 149, ал.1, т.З от Конституцията.

Отделен е въпросът дали с тази законова разпоредба не се нарушава Конституцията, но това ще бъде искане за установяване противоконституционност на закон, каквото искане общински съвет не е компетентен да постави пред Конституционния съд.

Понеже в случая няма спор за компетентност и от друга страна общински съвет не може да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, искането на Общинския съвет - Варна е недопустимо и следва да бъде отклонено.

По изложените съображения Конституционният съд на основание чл. 13 и чл.19 от Закона за Конституционен съд и чл.26 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд,

О П Р Е Д Е Л И: