Определение

при участието на секретар-протоколиста Милка Бонева разгледа в закрито заседание на 11 юни 2002 г. конституционно дело № 5/2002 г., докладвано от съдията Пенка Томчева.

Делото е образувано на 7 март 2002 г. по искане на съдебен състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение /ВКС, IV г.о./ за установяване противоконституционността на разпоредбата на § 6а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ПЗР ЗППДОП, ДВ бр.38/92 г., изм. ДВ бр.45/96 г., изм. ДВ. бр.20/2000 г. и др./.

Искането се основава на чл.149, ал.1, т.2 и чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България, и е във фаза за допустимост по чл. 19, ал.1 от Закона за Конституционния съд.

Според съдебния състав, разглеждащ гр.д. 76/2001 г. по описа на ВКС, IV г.о. спорът по делото ндлагал приложението на § 6а от ПЗР на ЗППДОП, който бил противоконституционен. Вносителите са на становище, че в противоречие с нормите на чл.4, ал.1, чл.17, ал.З и ал.5, и чл.19, ал.2 от Конституцията, посочената законова разпоредба задължава кредиторите на приватизиращи се държавни и общински предприятия в 6 месечен срок от обнародване решението за откриване на приватизационната процедура, да уведомят писмено съответния орган по чл.З от ЗППДОП за вземанията си, а ако це спазят това изискване губят правото на иск за съответното вземане. Поддържа се от вносителите, че в практиката и теорията съществувал спор относно правната характеристика на срока по оспорената разпоредба, с чието въвеждане се засягали всички вземания от приватизирани предприятия.

В подкрепа на искането са изложени съображения за нарушаване на конституционните принципи и норми, относно правовата държава, неприкосновеността на частната собственост и еднаквостта на правните условия за стопанска дейност, които законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица.

Вносителите са посочили като заинтересувани страни различни институции и организации. 

Шест дни след образуване на настоящото дело, на 13 март 2002 г. Народното събрание е приело нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСПК/, който е обнародван в ДВ бр.28 от 19 март 2002 г. и е влязъл в сила на 23 март 2002 г. С § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на новия ЗПСПК е отменен стария ЗППДОП. С § 17, ал.6 от преходните и заключителни разпоредби на посочения нов закон е прието дословно:

"В случаите на сключени приватизационни договори към датата на влизане в сила на този закон, за вземанията на частноправни и публичноправни кредитори към приватизираното предприятие се прилагат разпоредбите на § 6а от преходните и заключителни разпоредби на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия във връзка с чл.142 на Данъчния процесуален кодекс." Или посочената новоприета разпоредба препраща към оспорената разпоредба на ,§ 6а от ПЗР на отменения ЗППДОП, от което следва, че последната продължава действието си, макар и не самостоятелно, а като част от новосъздадена разпоредба.

С писмо № 76/2001 от 30 май 2002 г. и определение № 55 от 30 май 2002 г. по гр.д. № 76/2001 г. подателите уведомяват Конституционния съд, че поддържат искането си и за новата разпоредба на § 17, ал.6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с която се препраща към първоначално оспорената разпоредба на § 6а от ПЗР на отменения вече ЗППДОП.

Искането отговаря на конституционните условия да бъде допуснато за разглеждане по същество. В хода на съдебното разглеждане на гр.д. 76/2001 г. като е установил несъответствие между действащия тогава ЗППДОП в посочената част и Конституцията, в съответствие с възможността, която му предоставя чл.150, ал.2 от Конституцията съдът е спряла производството по делото и внесъл въпроса в Конституционния съд за произнасяне, съгласно чл. 149, ал.1, т.2 от Конституцията. При настъпилата междувременно законодателна промяна и посоченото уточняване на разпоредбата, чиято противоконституционност се претендира, налице е обект за конституционна проверка и мотивирано искане в тази насока, направено от легитимиран по чл.150, ал.2 от Конституцията субект.

Предвид предмета на искането и свързаната с него дейност на посочените от вносителите организации и институции, същите следва да бъдат конституирани като заинтересувани страни. Наред с тях следва да бъдат конституирани министърът на правосъдието и главният прокурор.

По изложените съображения и на основание чл.19, ал.1 от ЗКС, Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на съдебен състав от IV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд за установяване противоконституционност на § 6а от преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отменен/ и на § 17, ал. 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който изрично препраща към оспорената разпоредба на § 6а от ПЗР на отменения ЗППДОП.

КОНСТИТУИРА като заинтересувани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите министъра на икономиката, министъра на правосъдието, главния прокурор, Върховния административен съд, Агенция за приватизация, Българска търговско промишлена палата, Българска стопанска камара, Българска международна бизнес асоциация, Висш адвокатски съвет.

Преписи от искането, от допълнителното уточнение и от настоящото определение да се изпратят на заинтересуваните страни със съобщение, че могат да представят писмено становище в 14-дневен срок от получаването на книжата.

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането за допълнителни съображения в същия срок.