О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдията Неделчо Беронов по к.д. № 7/2002 г.
Подписах решението по к.д. № 7/2002 г. с особено мнение, защото считам, че разпоредбата на чл.33, ал.5 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), обн., ДВ, бр.110/2001 г., е противоконституционна.
Разпоредбата предвижда, че за изброени в нея дейности годишният (патентният) данък се определя, като към размера, определен по реда на чл.31, се прибавят по 5 лв. на кв.м. брутна площ на съответния обект.
Критерият “кв.м. брутна площ” е присъщ за имуществените, а не за подоходните данъци. Макар в оспорената разпоредба да се използва като натурален показател за предполагаем доход, критерият “кв.м. брутна площ” пряко участва при определяне на окончателния размер на подоходния патентен данък. Отделното посочване в чл.60, ал.1 от Конституцията на “доходи и имущество” трябва да се схваща за изискване на разграниченост между подоходните и имуществените данъци, за недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория данъци (Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., обн., ДВ, бр.58/1996 г.). Оспореният чл.33, ал.5 ЗОДФЛ не е съобразен с чл.60, ал.1 от Конституцията.
Брутната площ не винаги по еднакъв начин е свързана с доходите на лицата, извършващи услуги. Например, за да реализират един и същ доход различните професии се нуждаят технологично от различна площ. Часовникарски услуги (чл.31, т.7, буква “к”), търговия и услуги за изделия от благородни метали (чл.31, т.7, буква “в”) се нуждаят от по-малка площ в сравнение със дърводелските (чл.31, т.7, буква “а”), тапицерските (чл.31, т.7, буква “л”) и авторемонтните услуги (чл.31, т.7, буква “м” ЗОДФЛ). За да реализират еднакъв доход, лицата, които извършват дърводелски, тапицерски и авторемонтни услуги ползват по необходимост по-голяма площ, поради което ще заплащат по-висок патентен данък в сравнение с извършващите часовникарски услуги и такива за изделия от благородни метали. Практически извършващите услуги по чл.31, т.7, букви “а”; “в”; “к” и “м” ЗОДФЛ са поставени в неравностойни условия. С това е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.2 от Конституцията, която изисква законът да създава и гарантира на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност. Данъчното облагане е едно от тези правни условия, както е посочено в Решение № 6 от 19.03.1998 г. по к.д. № 4/98 г., обн., ДВ, бр.35/1998 г.
Съдия: Неделчо Беронов