О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдията Васил Гоцев по к.д. № 7/2002 г.
Не съм съгласен с решението на Конституционния съд, според което чл.33, ал.5 от Закона за облагане на доходите на физическите лица – нов, обн., ДВ, бр.110/2001 г., не е противоконституционен. Според мен текстът противоречи на чл.19, ал.2, чл.60 и чл.84, т.3 от Конституцията. Съображенията ми са следните:
Новата ал.5 към чл.33 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), създадена с § 11 от Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, предвижда, че годишният (патентният) данък за дейностите, посочени в чл.31, т.6, букви “а” и “б”, т.7 букви “а”, “б”, “в”, “д”, “к”, “л”, “м”, “с”, “х”, “щ” и “ю” се определя, като към размера, определен по реда на чл.31, се прибавят по 5 лева на квадратен метър “брутна площ на съответния обект”. В Решение № 6/1998 г. по к.д. № 4/98 г. (обн., ДВ, бр.35/98 г.) Конституционният съд е посочил, че “конституционните принципи, на които трябва да съответстват данъчните норми, включват изискването за установяване на данъците и определяне размера им от Народното събрание”. Това произтича от чл.60, ал.1 от Конституцията. Само със закон, а не с какъвто и да било подзаконов акт на друг държавен орган те могат да бъдат определени. Така е и съгласно чл.84, т.3 от Конституцията, според който Народното събрание не само установява данъците, но и определя техния размер. В посоченото решение Конституционният съд приема, че “със закон следва да бъдат определени всички показатели, чрез които може да се индивидуализира размерът на данъка за всеки данъчен субект”. В същия смисъл е и Решение № 9/1996 г. по к.д. № 9/96 г. (обн., ДВ, бр.58/96 г.). Атакуваните пред Конституционния съд разпоредби не определят понятието “брутна площ на съответния обект”. Извличането му по аргумент от противното на понятието “нетна търговска площ”, употребено в § 1, т.18 от допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ, не може да изиграе ролята на точно и еднакво посочен показател за всички лица, подлежащи на облагане с патентен данък. В закона няма никакви указания кой и по какви белези ще определя “брутната площ на съответния обект”. Възможно е различни данъчни служби да вложат различен смисъл в понятието брутна площ на обекта. Така може да се яви неравенство между едни и същи данъкоплатци, извършващи една и съща дейност. А това противоречи на чл.19, ал.2 от Конституцията. Неравенството в очакваните доходи, които са основание за размера на патентното облагане, се увеличава и от обстоятелството, че дейностите, за осъществяването на които се изисква несъмнено по-голяма площ, се облагат еднакво с по 5 лв. на кв.м. брутна площ повече, както и дейностите, за упражняването на които е нужна много по-малка площ. Така ще бъде дори когато по хипотеза от двете дейности се получи един и същи доход. Различните професии според техните технологични особености изискват използване на различна площ. От едно пространство се нуждае например един часовникар (посочен в чл.31, т.7, буква “к” ЗОДФЛ) и от друго един тапицер или автомонтьор (посочен и в чл.31, т.7, букви “л” и “м” ЗОДФЛ).
Следва да се отбележи при това, че за редица дейности, по същество сходни с тези, за които се изисква увеличение по 5 лв. на кв. м. брутна площ, не се предвижда такова увеличение.
Така е например за бръснарските услуги (чл.31, ал.1, буква “е”), машинописните услуги (чл.31, ал.1, буква “ж”), козметичните услуги (чл.31, ал.1 буква “з”) и др. Законът не съдържа логичен критерий, въз основа на който да става допълнителното облагане на кв. м. площ. Това противоречи на чл.19, ал.2 от Конституцията, тъй като не създава еднакви условия за стопанска дейност на патентно облаганите.
Освен гореизложеното следва да се отбележи, че съгласно чл.60, ал.1 от Конституцията гражданите са длъжни да плащат данъци съобразно техните доходи и имущество. От казаното по-горе се вижда, че увеличението на патентния данък по атакувания закон не може винаги да се свърже за всички дейности с дохода от ползваната по-голяма площ. Данъкът не е съобразен за всички с очакваните техни доходи. Колкото се отнася обаче до размера на площта извън дохода, то то е елемент от данък върху имуществото, а не от подоходен данък.
Васил Гоцев