ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Васил Гоцев по к.д. № 15/2002 г.
Подписах с особено мнение решението по к.д. № 15/2002 г. понеже смятам, че Закона за изпълнение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж /ЗИДЗМТА/ е изяло противоконституционен. Извън § 3, ал.1 от преходната негова разпоредба в частта и със съдържание: "отменя наложените обезпечителни мерки", която в решението е обявена правилно за противоконституционна, противоречат на Конституцията, според мен и останалите разпоредби на закона. Съображенията ми са следните:
1. Предявяването на иска за отмяна на едно арбитражно решение пред ВКС като единствена инстанция засяга правото на защита - чл.56 от Конституцията, чл.122 от Конституцията и чл.124 от Конституцията. Предоставянето, решаването на един гражданско-правен спор само пред една съдебна инстанция, без възможност за контрол върху нейното решение, не създава гаранция за пълноценно право на защита. Така е и когато единствената инстанция е Върховния касационен съд. Изброяването на съдилищата в чл.119, ал.1 от Конституцията не означава, че всеки процес задължително трябва да се развие в три инстанции /в този см. реш. № 16/98 г. по к.д. № 7/98 г., обн. ДВ, бр.71/98 г. и реш. № 27/98 г. по к.д. № 20/98 г., обн. ДВ, бр.121/98 г./. Следва обаче да се има предвид, специалното положение, което заема Върховния касационен съд между останалите съдебни органи с оглед на чл.124 от Конституцията. Неговата функция е преди всичко да "осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища". Според Живко Сталев /Българско гражданско процесуално право, 2001 г. стр.510/ "нашето касационно обжалване е средство, за да се постигне по думите на чл.124 на Конституцията точно и еднакво приложение на законите от всички съдилища".
Предоставянето за решаването на едно исково производство, каквото е отмяната на арбитражно решение по чл.47 ЗМТА направо на Върховния касационен съд противоречи на функцията, която този съд има. Липсата на възможност за контрол върху неговото решение не осигурява пълноценна защита на гражданина, каквато изисква разума, който конституционния законодател е вложил в чл.56 и чл.122 от Конституцията. От друга страна това не дава възможност да се осъществи предвидения в чл.124 от Конституцията върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите.
Следва да се има предвид, че арбитражното решение се съществено отличава от решенията постановени от държавните съдилища. То се издава от недържавен орган и затова всеки законодател подхожда към него специфично. Макар чл.47 ЗМТА да изброява основанията за отмяна, както това прави чл.231 ГПК, то до § 1 ЗИДЗМТА отмяната ставаше с иск предявен пред Софийския градски съд. Според Живко Сталев /цит. съч. Стр. 679/ именно поради това, че арбитражното решение е частен, а не държавен акт "неговата отмяна става по исков ред, а не чрез обжалване или извънредните способи за отмяна срещу влезли в сила съдебни решения". Така е според Сталев, защото "въпросите, които отмяната на арбитражното решение поставя са деликатни и изискват контрол по възивен и касационен ред" /цитирано съчинение стр.680/.
По тези съображения и законодателства на редица европейски страни членки и асоциирани на Европейския съюз предвиждат двуинстанционно производство за отмяната на арбитражните решения, което осигурява контрола на техните върховни съдилища /така напр. чл.75 от английския Закон за арбитража, чл.831 и чл.840 от италианския Гражданскопроцесуален кодекс, чл.1062 и чл.1065 от Гражданскопроцесуалния кодекс на ФРГ, чл. 1482 на френския Гражданско процесуален кодекс, румънския Гражданскопроцесуален кодекс/. Единствено швейцарският Федерален закон за международно частно право от 18.12.1987 г. /чл.191, ал.1/ предвижда отмяната на арбитражните решения по международни дела да става от Федералния съд. Приетото двустепенно производство от страните членки на Европейския съюз отговаря на изискванията за по-съвършена съдебна защита и по-добро правораздаване.
По действащото наше право няма прецедент, който да приема едноинстанционно исково производство по граждански дела. За да не нарушава правото на защита и контрол над съдебните актове и измененията на НПК /ДВ, бр.70/99 г./ с § 14 /чл.23, ал.4/ свалиха разглеждането на наказателните дела за лица със съдебен имунитет и министрите пред Софийския градски съд.
2. Изложените по-горе противоречия на § 1 ЗИДЗМТА с Конституцията налагат да бъдат обявени за противоконституционни, както разпоредбите на § 2 ЗИДЗМТА, така и изцяло преходната разпоредба на § 3 от съшия закон, тай като те са свързани и обусловени от разглежданите по-горе текстове, които според мен противоречат на Конституцията.
Съдия: Васил Гоцев