Вид на акта
особено мнение по решение
Дата
14-11-2002 г.
Към дело

 

О С О Б Е Н О   М Н Е Н И Е

на съдията Румен Янков по к. д. № 18/2002 г.

 

 

Несъмнено същината на тълкувателното питане се отнася до статута на държавно имущество, ползвано от съдебната власт за осъществяване на функциите й.

Досега не е имало спор, че Министерският съвет определя от кого и по какъв ред ще се стопанисва това имущество, освен ако със закон не е предвидено друго. Конкретен казус от 1995 г. е наложил неоспореното от никого уточняване, че в случаите, при които в държавни сгради - публична собственост, са настанени съдебни институции, недопустимо е без изрично тяхно съгласие да се издават едностранни актове от администрацията по целесъобразност. В този смисъл е решението по к.д. № 23 от 1995 г.

В настоящото решение е направено отстъпление от принципната позиция, че “организира стопанисването” в крайна сметка е единно правомощие. Само практическата невъзможност Министерският съвет еднолично да осъществява сложната дейност по стопанисването е наложила то да бъде предоставяно на отделни органи и организации.

Деструктивното тълкуване по делото има за последица разлагане на единното правомощие, без да бъде направена аргументация в тази насока. И тя липсва не поради някакъв пропуск, а защото самата конституционна разпоредба на чл.106 в тази й част не дава основание за друг извод. Терминът “организира” е многозначен и трудно би могло да бъде вложено в него определено съдържание без изяснения от доктрината и конституционната практика термин “стопанисване”, която за краткост не трябва да бъде преповтаряна. И не на последно място в граматически план допълнението “стопанисването” пояснява сказуемото ”организира”, което означава някого или нещо в обсега на глаголното действие.

Впрочем резултатите от подобно тълкуване вече са налице. Свидетели сме на опити за саморазправа в рамките на самата съдебна система по повод на стопанисването на Съдебната палата в София. И това е така, защото организирането на стопанисването не е извършено от конституционно овластения орган – Министерският съвет, който според споменатото вече тълкуване от 1995 г. не би могъл да стори нищо без съгласието на органите на съдебната власт. Очевидно е обаче, че в рамките на третата власт такова съгласие не се изисква.

 

Съдия: Румен Янков