ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Пенка Томчева по к.д. № 18/2002г.
Не споделям решаващия извод на мнозинството и съпътстващите го мотиви в тълкувателната част по б.”А”, които според мен са интерпретация на предходни тълкувателни решения на Конституционния съд, приспособени за нуждите на конкретния случай. В решението липсва тълкуване на понятието “независима съдебна власт” относно обхвата на тази независимост, като отново се препраща към други решения на КС, в които този въпрос не е обсъждан.
1. Разделението на властите по чл.8 от Конституцията не следва да се разбира като абсолютно сепариране на всяка от трите власти, съществуването на всяка от тях сама за себе си и изолирано от другите две. Всяка от трите власти действа самостоятелно в съответната държавна област, за която тя конституционно е предназначена и трите власти заедно са обединени от и подчинени на основни начала от Конституцията, най-значими от които за конкретните тълкувателни питания са: Република България е единна държава - чл.2, ал.1; Република България е правова държава - чл.4 и държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица - чл.7 от Конституцията.
Като работещи части на едно цяло трите власти чрез специфичните си правомощия и компетенции в своите области взаимно осъществяват държавната власт и тя не може да съществува без която и да е от тях. Елементарно и достъпно казано законодателната власт създава правилата, изпълнителната власт осигурява и организира прилагането на правилата и съдебната власт следи за спазването на правилата и санкционира (не само в наказателноправния смисъл), когато те се нарушават. Съдебната власт не може да осъществи функциите си без правилата, създадени от законодателната власт и без тяхното проявление, прилагане в живота, в т.ч. от органите на изпълнителната власт и от всички други членове на обществото (граждани, юридически лица, стопански и икономически субекти и др.под.).
2. Като е постановил в чл.117, ал.2 от Конституцията, че съдебната власт е независима, конституционният законодател изрично е посочил в какво се изразява тази независимост. Във второто изречение на цитираната конституционна норма се казва, че при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Това са параметрите на конституционно установената независимост на съдебната власт, т.е. не става дума за абсолютна независимост, а за независимост в рамките на закона. Независимостта на съдебната власт в лицето на нейните органи, обобщено наричани магистрати, е съсредоточена в пределите на правоприлагането и правораздаването.
Доколкото за реализирането дейността на съдебната власт освен закони (правилата, създадени от законодателната власт) са необходими и други условно назовани “инструменти”, като сгради, обзавеждане, технически приспособления, канцеларски материали - обобщено казано комплекс от материални условия, в контекста на посоченото по-горе за разделението на властите считам, че обезпечаването на материалните условия е в прерогативите на изпълнителната власт, тя е конституционно задължена да обезпечи необходимите за функционирането на съдебната власт материални условя. Част от тях се осигуряват от самостоятелния бюджет на съдебната власт - чл.117, ал.3 от Конституцията, а друга част, относно сградния фонд - по реда на чл.106, от Министерския съвет.
3. На кой орган от коя власт, респ. на кой конкретен субект Министерският съвет ще предостави стопанисването на отредената материална база е въпрос от оперативен характер, който не е обвързан с конституционни изисквания. Достатъчно е конституционно задълженият МС като висш орган на изпълнителната власт така да организира ползването на държавното имущество - чл.106 от Конституцията, че съдебната власт да може безпроблемно да функционира. Поради това няма конституционна пречка стопанисването на необходимото за функционирането на съдебната власт държавно имущество да бъде предоставено както на орган от съдебната власт, така и на орган от изпълнителната власт, респ. на друг надлежно упълномощен правен субект. Няма и конституционно задължение, произтичащо от чл.8 и чл.117, ал.2, стопанисването на това имущество да се предоставя единствено, изключително и само на съответните органи на съдебната власт.
Пенка Томчева