О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдията Живан Белчев по к.д. № 19/2002 г.
Подписах определението от 20 март 2003 г. по к.д. № 19/2002 г. с особено мнение предвид на следните съображения:
Искането на групата народни представители от XXXIX Народно събрание за задължително тълкуване на разпоредбата на чл.18, ал.1 от Конституцията в частта й “определени със закон” не следва да се отклонява, а производството по делото следва да се прекрати.
Конституционният съд с определение от 28.11.2002 г. констатира, че искането, предявено на основание чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията, не отговаря на изискванията на чл.17, ал.1 от Закона за Конституционния съд (ЗКС), чл.18, ал.1 и ал.2, т.4 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) и установената практика на съда (вж Определение от 30.04. 1998 г. по к.д. № 14/98 г.), поради което на искателите бе даден 14-дневен срок от получаване на определението да отстранят недостатъците в искането, формулирани в седем точки.
Считам, че с депозираното допълнително писмено становище от 11.12.2002 г., подписано от народния представител Евдокия Манева като представител на останалите народни представители, подписали искането, не се отстраняват недостатъците в депозираното от тях искане.
1. Искателите не сочат правния интерес за задължително тълкуване на посочения конституционен текст по смисъла на чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията. Ноторно е, че за да възникне правният интерес от такова тълкуване е наложително искателите да установят нуждата от тълкуване, тъй като правният интерес се обосновава от необходимостта за тълкуване. В искането, както и в допълнителното становище не се излагат съображения за необходимостта от тълкуване на конкретната конституционна норма, изразяваща се както от наличието на съществуващи неясноти относно смисъла и съдържанието й, а така също и от противоречивото или нееднакво прилагане на нормата, което води до неблагоприятни и нежелателни последици при прилагането й. Разпоредбата на чл.18, ал.1 от Конституцията в частта й “определени със закон” е ясна и не подлежи на тълкуване, тъй като конституционният законодател е посочил, че подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и паркове с национално значение, природните и археологическите резервати, които са определени със закон, са изключителна държавна собственост. Обстоятелството, че законът трябва да ги индивидуализира и определи, не буди никакво съмнение. Всяко друго изброяване в тази насока би означавало Конституционният съд да даде указание какво трябва да съдържа един бъдещ закон, което е извън неговата компетентност. Очевидно липсва и предмет на тълкуването.
2. Искателите не са отстранили констатирания от Конституционния съд недостатък относно активната си легитимация.
Тъй като искането след депозирането му в Конституционния съд се поддържа само от 47 народни представители, предвид на това, че народният представител Светослав Лучников е вече покойник, Конституционният съд правилно е приел, че се касае за отстраним недостатък на искането и с посоченото определение указа на искателите чрез народната представителка Евдокия Манева (първата подписала искането) да го допълнят, като привлекат подписа на още един народен представител.
С допълнителното си становище до Конституционния съд, подписано от Евдокия Манева (т.7 от същото), е приложен подписът на народния представител Йордан Соколов, който да се приеме като подпис под искането за процесното тълкуване на мястото на покойния Лучников.
Този подпис обаче не отстранява констатирания недостатък на искането, тъй като народният представител Йордан Соколов вече е положил своя подпис лично за себе си под № 7 на искането.
Очевидно искателите не са отстранили констатирания недостатък относно активната легитимация, тъй като искането е подписано само от 47 народни представители. Налице е свободно формирано волеизявление от всеки един от тези 47 народни представители, а не от 48 народни представители, както изисква разпоредбата на чл.150, ал.1 от Конституцията.
Считам, че искането съдържа съществени недостатъци, които не са отстранени в съответствие с указанията на Конституционния съд, поради което делото следва да се прекрати и искането да се върне на подателите му (вж Определение № 2 от 9 февруари 1993 г. по к.д. 34/92 г.; Определение от 6 юли 1993 г. по к.д. № 11/93 г. и Определение № 2 от 14 април 1994 г. по к.д. № 1/94 г.).
Съдия: Живан Белчев