ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Неделчо Беронов по к.д.№20 /2002 г
Оспорената разпоредба на § 9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда, в частта относно израза "...с изключение на сключените приватизационни договори до 1 февруари 1999 г....", противоречи на чл.19, ал.2 от Конституцията. Съображенията ми са следните:
Икономиката на страната ни се основава на свободната стопанска инициатива /чл.19,ал.1 от Конституцията/. Това е принципната конституционна разпоредба.
Свободната стопанска инициатива предпоставя съществуването на еднакви правни условия за всички граждани и юридически лица, занимаващи се със стопанска дейност. Поради това основният закон с втората алинея на чл.19 изисква такива условия да бъдат създадени и гарантирани със закон. Така се създава средата за осъществяване на свободната стопанска инициатива. Законово създадената и гарантирана икономическа среда е за всички аспекти на проява на свободната стопанска инициатива. Това следва от логическата връзка между ал.1, прокламираща основата на икономиката на страната ни, и ал.2 на чл.19? изискваща правните условия и гаранции за осъществяване на стопанска дейност.
В постоянната си практика Конституционният съд е следвал и изразявал становището, че чл.19, ал.2 от Конституцията има принципно значение, отнася се до всяка правна уредба, която със закон създава и гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност. Посочените в същата разпоредба предотвратяване злоупотреба с монополизма, нелоялна конкуренция и защита на потребителите, не изчерпват хипотезите на законово създаване и гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност, а са само част от възможните. Обратното тълкуване би ограничило прилагането на прокламирания в чл.19, ал.1 принцип, че основа на икономиката ни е свободната стопанска инициатива. Посочените три хипотези са част от последиците на еднаквите правни условия, но не ги изчерпват.
Отговорността за ековреди, т.е. задълженията, които законът възлага по различен начин на приватизаторите, фактически ги поставя в неравностойно положение. Едни са обременени с тези задължения, а други са освободени от тях. За разграничителен момент е посочена точна дата - 1 февруари 1999 г., без мотивировка защо и как е определена.
Атакуваната разпоредба създава различен правен режим за участниците в приватизацията. Това е в пряко противоречие с конституционната разпоредба на чл.19, ал.2 от основния закон.
Приватизацията има частноправни последици - прехвърля собственост. Въпросът не е в правния характер на приватизацията нито в транслативния й ефект. Въпросът е при какви условия законът поставя новите собственици - приватизаторите, след приключване на приватизацията.
Държавата изготвя и предоставя на потенциалните купувачи по приватизацията, информация за екологичното състояние и за нанесените екощети. Това се извършва в изпълнение на подзаконови актове, някой от които са от 1998 г., т.е. преди посочената в оспорения текст разграничителна дата — 1 февруари 1999 г. Следователно няма различия в подзаконовата уредба, които да обяснят включването на разграничителната дата, която поставя в неравностойно положение купувачите по приватизационните договори, в зависимост от това дали са сключени до или след 1 февруари 1999 г.
Свободната стопанска инициатива, на която се основава икономиката на страната ни, може да бъде ограничавана само с оглед защитата на други конституционни ценности /решение № 6 от 1997г. по к.д.№ 32 от 1996г./. Случаят не може да бъде отнесен към никоя от конституционните ценности, визирани в решението.
Съдия: Неделчо Беронов