Особено мнение
на съдията Людмил Нейков по к.д. № 20/2002 г.
Подписал съм с особено мнение решението по к.д. № 20/2002г., по следните съображения:
Атакуваната част от разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗРЗООС накърнява гарантираните от Конституцията еднакви правни условия за стопанска дейност и законовата им защита, поради което противоречи на чл.19, ал. 2 и 3 от Конституцията.
Считам, че не може да има еднакви правни условия за стопанска дейност, по смисъла на чл.19, ал.2 от Конституцията, когато със закон се гарантира отговорността на държавата за минали екологични щети, настъпили от действията или бездействията на собствените й предприятия, само по отношение на приватизираните обекти след 1 февруари 1999 г., и се изключва тази отговорност за приватизираните предприятия преди тази дата.
Независимо, че за изключените от отговорността на държавата приватизирани предприятия преди 1 февруари 1999 г., на новите им собственици не се възлага отговорността да понесат щетите от причинени минали екологични замърсявания, този факт не е достатъчен, за да се приеме, че прогласените от чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията принципи не са нарушени с атакуваната част от разпоредбата.
Една законова норма, за да отговори на конституционната повеля да "създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност" е необходимо да бъде съобразена с всички предпоставки, наличието на които се обуславя от нейното съдържание. В конкретния случай, те не се изчерпват единствено с неангажиране с отговорността за репариране на миналите екологични щети на новите собственици на приватизираните преди 1 февруари 1999 г., държавни предприятия. Това е само едно от условията, които в случая трябва да е налице, -за да не бъде нарушен конституционният принцип. Неговото задължително съблюдаване от законодателя в конкретния случай е изисквало и правно регламентирано гарантиране на еднакви екологични условия при които приватизаторите от преди и след 1 февруари 1999 г., ще упражняват стопанската си дейност. Освобождаването на държавата от такава отговорност по отношение на част от приватизаторите на практика обрича някои от тях на по-нататъшно упражняване на стопанската им дейност в екологично замърсени условия, включително в някои случаи и на територията на предприятието. Това несъмнено е не само пречка, но и отблъсква влагането на нови инвестиции, необходими за развиването на всяка стопанска дейност. Привилегията, която законът създава само на новите собственици на приватизираните след 1 февруари 1999 г., предприятия, намира израз чрез обезпечаване на необходимите екологични условия за развиване на стопанската им дейност, задължавайки държавата с разходите по ликвидирването на миналите екологични щети. Тази привилегия пряко компроментира необходимостта от предотвратяване на нелоялната конкуренция като един от способите, чрез които се осъществява конституционният прицип, прогласен от чл.19, ал.2 за създаване и гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност.
Приетата от законодателя разграничителна дата 1 февруари 1999г. за сключените приватизационни договори, след която държавата носи отговорността за насени щети на околната среда от минали действия или бездействия, не е определена въз основа на някакъв обективен критерии. Това обуславя и липсата на конституционно основание за въведения двойствен режим, а от там и за регламентираните с атакуваната разпоредба различни правни условия за упражняване на стопанска дейност.
Считам за необходимо да се подчертае, че след като поначало законодателно е уредена възможността за участие в стопанския живот, чрез реализация на съответната приватизационна сделка, то правните условия за извършване на тази стопанска дейност от приватизаторите трябва да бъдат еднакви и закриляни от закона, съгласно чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията. Без значение е дали приватизационните договори са сключени преди или след 1 февруари 1999 г. Липсват съображения от друг характер, които да могат да изключат действието на тези конституционни принципи.
Никакви съображения за целесъобразност не могат да бъдат приети като ръководещи законодателя при приемането на оспорената разпоредба. Прилагането на законодателната целесъобразност не може да бъде произволно и безгранично. Тя има конституционно допустим предел, който задължава прилагането й да не накърнява Конституцията.
Заложеният в чл.4, ал.1 от Конституцията принип на правовата държава в случая изключва правото на законодателя при приватизация да въвежда отговорност на държавата за нанесени щети на околната среда, нанесени от минали действия или бездействия по отношение само на някои приватизационни договори - тези сключени след 1 февруари 1999 г., като по този начин изключва отговорността й по сключените такива договори до тази дата.
Проява на конституционния принцип за правова държава и законност е спазване рамките, в които е вменено с чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията, задължението за спазване и гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност и нейната закрила от закона.
Съдия: Людмил Нейков