Становище на съдиите Пенка Томчева и Лазар Груев
Възприемаме крайния резултат, но несъгласието ни е относно решаващите мотиви в следния смисъл:
Като е извършена стойностна съпоставка на бюджетните разходи на Върховния касационен съд за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. (по точността и верността на които всяка от заинтересуваните страни може да има резерви и възражения), в решаващите мотиви е прието “ очевидно влошаване бюджетното обезпечаване на ВКС за 2003 г., което от своя страна поставя под съмнение възможността ВКС реално да изпълнява поставените му с чл. 119, ал. 1 и чл. 124 от Конституцията задачи”. Прието е, че това “влошаване бюджетното обезпечаване на една конституционно установена институция” е в противоречие с принципите на правовата държава (чл. 4), на разделението на властите (чл. 8) и на независимостта на съдебната власт (чл. 117). И затова разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДБРБ 2003 г. следва да се обяви за противоконституционна.
Позволяваме си да не се съгласим с посочената мотивировка.
Противоречието на оспорения чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗДБРБ за 2003 г. с Конституцията според нас произтича не от недостатъчния размер на предвидените бюджетни разходи за ВКС , а от това, че законодателният орган в нарушение на чл. 117, a л. 2 от Конституцията за независимостта на съдебната власт и на чл. 117, ал. 3 за самостоятелността на бюджета на съдебната власт е преразпределил сумите за бюджетни разходи между отделните институции от съдебната власт, като по свои съображения и преценки е отклонил част от предвидените за ВКС суми и ги е пренасочил към други звена на съдебната система.
Самостоятелността на бюджета по чл. 117, ал. 3 е конституционна пречка органите на законодателната и/или изпълнителната власт да определят на коя конкретна институция от съдебната система какъв размер, каква част от общия бюджет на магистратурата да се предостави. Разпределението на бюджетните суми между отделните институции на съдебната система (съдилища, прокуратури, следствени служби) в рамките на общия размер на бюджета за магистратурата е вътрешен, произтичащ от самостоятелността въпрос за решаване от самата съдебна власт в лицето на нейния ръководен орган - Висш съдебен съвет, и този въпрос не може да бъде променян (пререшаван) по усмотрение на законодателната и/или изпълнителната власт, както е направено в конкретния случай.
Дали с предвидените в ЗДБРБ 2003 г. средства за бюджетни разходи на ВКС се осигурява нормално провеждане на правораздавателния процес, респ. дали има “очевидно влошаване на бюджетното обезпечаване на ВКС”, е въпрос на щат, разчети, изчисления и счетоводни оценки. Считаме, че подобна дейност, свързана с установяване и оценка на факти в рамките на конституционното производство извън случаите по чл. 149, ал. 1, т. 3, 6, 7 и 8 от Конституцията, не е предоставена на Конституционния съд.
В този смисъл се разграничаваме от решаващите мотиви на конституционното решение.